Определение № 60134 от 16.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1299/2020 г.

По делото е постъпила молба от адв. С. П. Д. - особен представител на Д. П. К. от [населено място] за определяне на възнаграждение за осъщественото от нея процесуално представителство на Д. К. в касационното производство, поискано с касационната жалба, и осъждането на „Банка ДСК“ ЕАД да й заплати определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място] чрез юрисконсулт Х. Щ. Г. оспорва молбата и поддържа становище, че не дължи заплащане на възнаграждение за особен представител поради обстоятелството, че не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и че касационната жалба е бланкетна. Прави евентуално искане, в случай, че молбата бъде приета за основателна, да бъде определено адвокатско възнаграждение под минималния размер поради ниската степен на фактическа сложност и подаването на бланкетна касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Производството по настоящото т. дело № 1299/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано по касационна жалба на Д. П. К., подадена чрез особения представител адв. С. П. Д. срещу решение № 113 от 31.03.2020г. по в. т. дело № 66/2020г. на Апелативен съд Пловдив в съответната обжалвана част. В касационната жалба е направено искане за определяне на възнаграждение за работата на адв. С. Д. в касационното производство като особен представител на касатора. С разпореждане № 871 от 11.06.2020г. по в. т. дело № 66/2020г. на Апелативен съд Пловдив на адв. С. Д. е определено възнаграждение в размер 1 316,48 лв. за процесуално представителство на Д. П. К. в касационното производство като особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Ответникът „Банка ДСК“ ЕАД е уведомен в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1 316,48 лв. и да представи в същия срок платежния документ. Разпореждането е връчено на „Банка ДСК“ ЕАД на 22.06.2020г., но до настоящия момент не са представени доказателства за внесено възнаграждение за особения представител. С определение № 198 от 14.04.2021г. по т. дело № 1299/2020г. на ВКС, ТК, Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено, че Д. П. К. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД сума в размер 7 301,22 лв., представляваща непогасена падежирала главница за периода от 19.06.2018 г. до 19.02.2020 г. по договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Д. П. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 14.03.2018 г., до окончателното й плащане, както и в частта, с която Д. П. К. е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД направените разноски. С посоченото определение касационната инстанция не е присъдила дължимото адвокатско възнаграждение на особения представител. Определянето на възнаграждение за особения представител за касационното производство по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК представлява действие на съда за разглеждане на спора пред касационната инстанция. Съгласно създадената съдебна практика, обективирана в множество определения на ВКС /определение № 518/02.07.2014г. по ч. гр. д. № 2789/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 656/23.11.2010г. по ч. гр. д. № 342/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/03.11.2015г. по ч. т. дело № 2803/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други/, съдът определя размера на възнаграждението на назначения особен представител при условията на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения поотделно за всяка инстанция, която Наредба е приложима по аналогия, съобразно § 1 от ДР, възнаграждение се дължи за всяка инстанция и с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 6 и чл. 76, изр. 2 ГПК възнаграждението следва да бъде внесено от ищеца предварително - преди приключване на делото в съответната инстанция. Особеният представител на Д. П. К. – адв. С. П. Д., е участвал в касационното производство, поради което му се дължи възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото в минимален размер, определен съобразно обжалваемия интерес /7 301,22 лв./ съгласно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата 521,30 лв. /3/4 от 695,06 лв./. Въззивният съд неправилно е определил възнаграждението в размер 1 316,48 лв., т. е. по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. върху пълния размер на предявения иск, която разпоредба не е приложима, предвид обжалваемия интерес в размер 7 301,22 лв. Поради обстоятелството, че ищецът „Банка ДСК“ ЕАД не е внесъл до приключване на касационното производство дължимото възнаграждение за особения представител на Д. К., същият следва да бъде осъден да заплати на адв. С. П. Д. сумата в размер 521,30 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение