Определение № 1972 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4254/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. С. Д., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Р. М., против въззивно решение № 689 от 7 юни 2023 г., постановено по в.гр.д. № 2073/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2342 от 13 юли 2022 г., постановено по гр.д. № 11871/2021 г. по описа на Районен съд Варна в обжалваните му части, с които на основание чл. 127, ал. 2 СК, вр. чл. 59 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето А. К. П., родено на 04.06.2006 г., е предоставено на бащата К. П. П., при когото е определено и местоживеенето на детето; определен е подробен режим на лични отношения на майката С. Д. с детето; майката е осъдена да заплаща в полза на детето издръжка в размер на 1/4 от минималната работна заплата за страната, определена с ПМС, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законна лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Твърди се, че е необосновано да бъдат отнети правата на майката като родител и същите да бъдат дадени на бащата, който 13 години не се е интересувал от дъщеря си и не е полагал грижи в отглеждането ѝ. От началото на лятото на 2020 г. непълнолетната А. живее с майка си и изведнъж баща ѝ през септември 2021 г. сменя настоящия адрес на детето, без да уведоми за това майката. Майката притежава нужните качества да отглежда и възпитава детето си по-добре от бащата, и никога не е имала уронващо авторитета поведение срещу него. Подчертава се, че от разпита на А. се установява, че тя иска да бъде при баща си именно защото ѝ се позволява всичко, а при майка ѝ не е така с цел нейното предпазване като млада девойка, все още непълнолетна. От психологическата експертиза е видно, че детето има безпокойство, гняв, несигурност и потиснатост от възпитанието на баща си. Твърди се, че решението е в противоречие с практиката на ВКС относно анализа на доказателствата, доколкото съдът не е кредитирал свидетелски показания, които са били писмени и заверени пред нотариус, а приема само показанията на свидетели на бащата, което прави решението неправилно и необосновано, и е основание за неговата отмяна. Оспорва се и определената от съда издръжка, която майката трябва да заплаща на бащата за дъщеря им, тъй като бащата не е заплащал такава през годините. Сочи се, че първоначално не е била поискана тройна психологическа експертиза, но не по вина на жалбоподателката, доколкото пред въззивната инстанция е било направено такова искане от адвоката, което е било отхвърлено от съда. Относно заведеното дело през 2020 г. за домашно насилие, жалбоподателката поддържа, че именно ищецът е подбудил дъщеря си да заведе такова дело срещу втория мъж на майка ѝ, за да има конфликти. Твърди се, че към настоящия момент вторият мъж на майката вече не живее с нея, и жалбоподателката живее само с по-малката сестра на А.. Навеждат се съображения, че в София детето би получило по-добро образование от това във В.. Ответникът К. П. П., с адрес в [населено място], чрез адв. Л. Б., в отговор на касационната жалба поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване. Във въззивното решение се приема за безспорно, че страните са родители на детето А., родено на 4 юли 2006 г. от съвместното им съжителство, и че двамата родители са разделени скоро след раждането на детето, което е останало да живее с майката; докато е отглеждала дъщеря си А., Д. е живяла на съпружески начала известно време с друг мъж, от когото има родена друга дъщеря, вече на 8 г.; с решение от 13 май 2021 г. по гр.д. № 39674/2020 г. на Софийски районен съд, е издадена заповед за защита, с която е задължено лицето, с което майката на А. е живеела към 03.08.2020 г. на съпружески начала, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето А., като на същото лице е наложена глоба и е било предупредено по реда на чл. 21, ал. 2 ЗЗДН. От съдържанието на социалния доклад от ДСП „Младост“ се установява, че детето е отглеждано в студентско общежитие в [населено място], с осигурени всички условия за нормален живот; от 2-годишна възраст детето непрекъснато получавало забрани от майката да поддържа контакт с баща си, а при покупка на първия му телефон майката го принудила да блокира телефона на баща си; освен майката, дядото по майчина линия полагал грижи за А., а детето често посещавало роднините си по бащина линия в [населено място]. Като безспорен е отделен и фактът, че за времето от 07.05.2008 г. до м. 07.2021 г. А. е живяла в [населено място], а от 30.07.2021 г. се е преместила да живее при баща си в [населено място], и понастоящем продължава да посещава училище с испански език. По делото са приети изготвени социални доклади и становища на отдел „Закрила на детето“ – [населено място] и [населено място]. От тях се установява, че бащата бил консултиран за необходимостта от ползване на психологически консултации във връзка с влошените отношения между него и майката на детето; бащата и дъщерята са ползвали социалните услуги, представяни за подкрепа на детето в насока стимулиране контакта на момичето и другия родител, семейно консултиране, подкрепа и контрол за носене на родителска отговорност. В становището на ДСП София е изложено, че майката заявила, че живее в [населено място] на различен адрес, с нейните родители и дъщеря си Мира, а установено било, че в действителност била адресно регистрирана и живеела в Студентски град, в едностайно жилище от 40 кв.м., общинска собственост; там до м. 07.2021 г. е живяла и дъщерята А.. В социалния доклад са описани условията, при които майката живее и е отглеждала А.; заявеното от дядото по майчина линия желание двете деца да бъдат настанени в семейството му; фактът, че А. учи във Френската гимназия във В. и съществуващия сериозен конфликт между родителите; отношенията на А. с майка ѝ били обтегнати още докато живеела с нея в София. Според преценката на социалните работници от ДСП В., детето се чувствало добре с баща си. По делото е прието заключение по допусната психологическа експертиза, според което и двамата родители имат изградена емоционална връзка с детето; бащата има изградена силна връзка с дъщеря си и се старае да задоволява потребностите ѝ и да изградят хармонични отношения; по отношение на своята майка детето има типично за възрастта си поведение на „съперничество“ по отношение на налаганите задължения и заявила, че няма нищо против да помага с грижите за по-малката си сестра, но не и да ѝ се вменява това като основно задължение и отговорност; заявила е, че според майка ѝ един родител не трябвало да бъде приятел с детето си, а с баща си тя имала точно такива отношения и това ѝ допадало. Според вещото лице няма данни за родителско отчуждение спрямо някой от родителите, но детето е в конфликт на лоялност и спрямо двамата предвид ситуацията и влошените им отношения. Не са констатирани промени в развитието на детето, нетипични за възрастта. По делото са разпитани свидетели, пресъздаващи свои непосредствени впечатления за отношенията между родителите и детето. Св. П. твърди, че не познава майката на А., но има много приятни впечатления от дъщерята и описва хармонични отношения между момичето и баща ѝ, и като коренно противоположни отношенията между нея и майка ѝ; бащата не е обиждал жалбоподателката, за разлика от последната, която при всеки удобен случай го наричала с обидни епитети; сочи, че от края на м. февруари свидетелката заедно с бащата на А. и дъщеря му живеят във В.; детето учи в Испанската гимназия във В., към онзи момент в 9-ти клас; А. търсела контакт с майка си, искала да се разбере с нея, но това, което свидетелката чувала, било, че не се разбирали по нито един въпрос и затова постоянно се карали, крещели си и пр. Св. П. сочи силна емоционална връзка баща – дъщеря и нежеланието на майката детето да контактува с баща си, както и че през годините бащата е давал средства за издръжката на детето. Св. З. е общувала предимно с жалбоподателката, с която излизали в свободното си време, тъй като жалбоподателката си гледала децата и те били с тях; свидетелката намира отношенията между майката и А. за нормални; не забелязала конфликти и не можела да каже кога за последно се виждала с А., като знае, че същата е във В., но не може да каже откога; сочи, че жалбоподателката живее в общежитие в Студентски град, като при посещенията си останала с впечатления за уютен и комфортен дом. По делото е разпитан като свидетел и С. Д. – дядо на А. по майчина линия и баща на жалбоподателката, който сочи, че след като от БАН предоставили жилище на дъщеря му, същата се преместила в Студентски град; отношенията между двамата родители по повод внучката му А. били конфликтни, но вина за това имала служителка от отдел „Закрила на детето“, която обяснила на А., че след като е на 14 г., е голяма и може да прави каквото си иска; причините за конфликт между А. и майката ѝ било момче, приятел на А., за което бащата разрешавал дъщеря му да преспива при него; по този повод се наложило майката да търси полиция, за да я прибира. Изслушани са и двамата родители, като според бащата майката постоянно забранявала на дъщеря си различни неща, двете се карали, стигали и до бой, като се налагало в такива случаи той да ходи по спешност в София, за да може да ги разтърве; в такива случаи установявал наличието на синини и у дъщерята, и у майката. Бащата заявява, че има възможност да гледа А., може да се справи с това и счита, че дъщеря му ще бъде по-добре при него. При изслушването му детето А. заявява, че още докато живеели с бащата на сестра ѝ М., майка ѝ и той много се карали; признава, че с майка си няколко пъти се сбивали, понеже А. искала да излиза, а майката я заключвала и не я пускала; през м. август, когато баща ѝ дошъл да я вземе, А. гледала малка си сестра, понеже майка ѝ била на работа; признава още, че чак „завинаги не съм искала да остана да живея при тате“, като дава пример: понеже се била прибрала в 19 ч., а не в 18 ч., за което майка ѝ я наказвала, а баща ѝ – не, а сядал и говорел с нея каква била причината за закъснението. При тези фактическа обстановка въззивният съд приема от правна страна като безспорно по делото, че страните са родители на непълнолетната А. и че тя е била отглеждана от самото ѝ раждане до м. 08.2021 г. (когато е навършила 15 г.) от майката в [населено място]. От м. 08.2021 г. А. живее при своя баща в [населено място], който еднолично е сменил адресната регистрация на детето и то било записано да учи в гимназия с изучаване на испански език, каквото било и нейното желание, като данните са, че се справя много добре с учебния материал. Установено е, че и двамата родители имат достатъчен родителски капацитет, желание и възможности, за да полагат грижи за А. както лично, така и подпомагани от близките им лица. Прието е за безспорно установено, че Д., след фактическата раздяла с бащата, е имала връзка с друг мъж, от когото е родила дете, сега на 8 г., и по отношение на когото с решение на Софийски районен съд от 13.05.2021 г. е издадена заповед за защита, с която съответното лице е задължено да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето А.. Въззивният съд сочи, че майката с двете деца са живели и майката продължава понастоящем да живее заедно другото дете във ведомствено едностайно жилище от 40 кв.м. Макар между двете сестри да има изградена емоционална връзка, възрастовата разлика между тях е голяма, което предполага на А. да бъде осигурено самостоятелно пространство. Прието е, че такива условия са ѝ осигурени в дома на бащата, където разполага със самостоятелна стая, като ѝ е осигурена спокойна емоционална среда. Изложени са съображения, че у детето са налице признаци на заформящ се конфликт на лоялност, за което говори изявлението ѝ пред вещото лице да не бъде питана при кого иска да живее. Това давало основание да се мисли, че А. е еднакво привързана към майка си и баща си, за които, когато говори, използва само думите „мама“ и „татко“. Предвид възрастта ѝ, много по–близка до пълнолетието, момичето е развило качества на самостоятелност и независимост, проличало при изслушването ѝ в с.з., и което много ясно показва достатъчна осъзнатост за ситуацията и нежелание да бъде натоварвана с отговорността за вземането на решение вместо възрастните, било то в полза на единия или другия родител. По отношение на майката вещото лице дава заключение, че неувереността в себе си повишава тревожността ѝ, особено при усещането за загуба на ценности; в поведенчески план това често води до загуба на емоционална стабилност и отреагиране под формата на раздразнителна слабост, избухливост, водещо до грешки в стила ѝ на поведение, което може да бъде съотнесено към нейния стил на родителстване, определен като авторитарен – чрез поставяне на твърди правила и изисквания за тяхното спазване, което предизвиква съпротива у дъщеря ѝ и води до конфликтни ситуации. За разлика от майката, бащата има реалистична самооценка, проявява отговорности и се стреми да възпитава детето чрез общуване, склонен е да отговаря на всякакви въпроси, тъй като по този начин задоволява потребността детето да се учи, да опознава света и живота, а отделя време и за съвместни дейности и развлечения. При тези данни въззивният съд приема, че изцяло в интерес на непълнолетната А. (към онзи момент на 17 г.) е упражняването на родителските права и задължения спрямо нея да бъде предоставено на бащата, който показва по-адекватен за възрастта на дъщеря му родителски подход; бащата не е създавал пречки дъщеря му да осъществява контакти с майка си и сестра си, като дори е оказвал подкрепа и съдействие за това. Предвид липса на доводи в частта по отношения на определения режим на лични отношения с майката, е прието, че същият не следва да бъде коригиран. По отношение на издръжката за детето, въззивната инстанция съобразява, че за доходите на бащата са представени писмени доказателства, а за размера на доходите на майката такива липсват, но липсва спор, че нейните доходи са по-ниски от тези на бащата и за тях следва да се приеме, че не са в размер, по-малък от установената за страната минимална работна заплата. Като безспорно е счетено, че майката полага грижи по отглеждането на другото си дете, което е малолетно, и че в нейна тежест е заплащането на всички текущи задължения за домакинството, в което се отглежда малолетното дете. При това положение въззивният съд намира за адекватен размер на месечната издръжка за А. сумата от 177,50 лева, като началната датата на нейната дължимост е от влизането на решението в тази част в сила, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката. К. съд приема, че не се обосновават основания за допускане на касационното обжалване. Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос (уточнен съобразно правомощията на касационната инстанция, както е разяснено в т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС) относно критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права спрямо деца, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1/1974 г., с решението по упражняването на родителските права съдът е длъжен да определи подходящ режим на лични отношения между децата и родителите, като се изхожда от обстоятелствата на конкретната ситуация и се държи сметка за интересите на децата (всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание), преценени с оглед на следните обстоятелства: родителски качества, полагани грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата, помощ на трети лица и др. В постоянната практика на ВКС се приема, че изброяването на критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителските права, дадени в ППВС № 1/1974 г., е примерно, каквото е и изброяването в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК. Изброените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето (по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето ), и съдът дължи обсъждането им и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Безспорно е, че съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в закона или постановлението обстоятелства, стига да мотивира значението им по отношение на спора при кого от родителите децата да живеят и кому да се възложи упражняването на родителските права. Независимо дали съдът се основава според особеностите на случая само на законово закрепените обстоятелства или на примерно изложените критерии в постановлението, той дължи да изложи мотиви защо дава приоритет на едни или други от тях, водейки се от интереса на децата съобразно определянето му в ЗЗДет. Именно с цел охрана на този интерес, съдът съобразява възпитателските качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към тях, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица при отглеждането на децата, социалното обкръжение и жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. Съдът обсъжда всички значими за случая обстоятелства поотделно и в съвкупност, и обосновава как те се отнасят към интереса на детето. В разглеждания случай не се констатира отклонение от горните разрешения. Не е вярна тезата на жалбоподателката, че упражняването на родителските права и задължения по отношение на детето е предоставено на бащата само защото е осигурил отделна самостоятелна стая за своята дъщеря. Напротив – след подробно съобразяване на всички доказателства по делото, съдът е приел, че съвкупността от обстоятелствата води до извода, че изцяло в интерес на А. е упражняването на родителските права и задължения да бъде предоставено на бащата, който показва по-адекватен за възрастта на дъщеря му родителски подход. Съобразени са възрастта на детето, която е близка до пълнолетието, и предполага възпитаване у него на по-голяма самостоятелност в справянето с ежедневните задачи, което от своя страна е свързано с гласуване на доверие и делегиране на отговорност вместо постоянен контрол. Съдът е отчел още, че в дома на бащата на детето е осигурена спокойна емоционална среда, като същото се е адаптирало добре в новата среда и има съзнанието, че бащата не би създавал пречки тя да контактува с майка си, когато пожелае. Взел е предвид, че за разлика от майката, бащата има реалистична самооценка, проявява отговорности и се стреми да възпитава детето чрез общуване, склонен да отговаря на всякакви въпроси. Същевременно, съдът не е отрекъл, че и двамата родители имат родителски капацитет, желание и възможности да полагат грижи за детето, както лично, така и подпомагани от близките им лица. Отчел е също така, че детето е еднакво привързано към майка си и баща си. Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдът е изходил именно от обстоятелствата на конкретния случай при предоставяне на родителските права и определяне на оспорения режим, като интересът на детето е защитен. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,