Определение № 282 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 522/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. 500769/06.02.2023 г. на В. С. Н. против разпореждане № 50003/03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2493/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е върната, подадената от В. С. Н. жалба с вх. № 507986/05.10.2022 г., допълнена с молба с вх. № 508165/10.10.2022 г., против постановеното по същото дело решение № 21/17.08.2022 г., като процесуално недопустима. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и необоснованост на разпореждането, иска се отмяната му и уважаване на молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 1284/08.11.2019 г. по гр. д. № 1614/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С разпореждане № 50003/03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 2493/2021 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о. е върната, подадената от В. С. Н. жалба с вх. № 507986/05.10.2022 г., допълнена с молба с вх. № 508165/10.10.2022 г., против постановеното по същото дело решение № 21/17.08.2022 г., с което е оставена без уважение молба с вх. № 272400/10.12.2020 г., подадена от В. С. Н., за отмяна на решение № 1284/08.11.2019 г. по гр. д. № 1614/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК и молителят е осъден за разноски. Разпореждането е правилно. Съдията-докладчик по гр. д. № 2493/2021 г. е върнал като процесуално недопустима подадената частна жалба срещу постановеното по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК решение № 21/17.08.2022 г. по съображения, че последното е окончателно и не подлежи на обжалване. Аргументирал се е, че в случая не намират приложение нито правилата за касационно обжалване, тъй като те се отнасят до невлезли в сила въззивни решения, нито правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като не се касае до определение по чл. 274, ал. 1 ГПК. Поради това в ГПК не е предвидена изрична процедура по обжалване на съдебно решение, постановено в производството по чл. 303 и следващите ГПК – нито като компетентен съд, нито като срок за обжалване – не са установени правила за администриране на жалбите, процесуален ред за разглеждането на същите и правомощия на съда във връзка с констатациите по тях. Тези изводи се споделят напълно от настоящия състав. Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения. То се развива едноистанционно, когато съставът на Върховният касационен съд разглежда молбата по същество. Само ако по реда на чл. 307 ГПК е постановено определение, с което молбата се оставя без разглеждане, това определение, като преграждащо развитието на производството подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. В разглеждания случай молбата за отмяна е оставена без уважение и това решение е окончателно и не подлежи на обжалване, както изрично е посочено в него. За пълнота на изложението следва да се подчертае, че изложените в частната жалба и в депозираното чрез ССЕВ становище от 20.02.2023 г. по съществото на правния спор с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, разрешен с влязло в сила решение № 1284/08.11.2019 г. по гр. д. № 1614/2019 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по отношение на което е оставена без уважение молба за отмяна на влязло в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК с решение № 21/17.08.2022 г., постановено по гр. д. № 2493/2021 г., ВКС, IV г. о. не подлежат на разглеждане в производството по обжалване на настоящото разпореждане, тъй като чрез разглеждания правен способ се цели да се осигури законосъобразно провеждане на съдебното производство чрез проверка на актовете, постановявани от съдилищата във връзка с хода на делото, с които се произнасят по определен процесуален въпрос и които или преграждат последващото развитие на процеса или тяхната проверка е изрично предвидена в закона. Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди като правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение