Определение от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2025 г.

Производство по чл. 151, ал. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба вх. № 10782 от 09.06.2025 г. на А. Е. М., гражданин на Узбекистан, с която твърди, че му е нарушено правото на защита, тъй като служители от отдел „Миграция“ към СДВР не му дават документа за самоличност поради което не се е явил лично в съдебното заседание. Направил е искане за поправка на протокола от проведеното на 03.06.2025 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 3682/2025 г. по описа на Върховния административен съд, като счита същия за незаконосъобразен. Счита, че поради ограниченото право на защита в протокола трябвало да бъде посочено че е недопуснат, а не „не се явява“. В тази връзка е направено и искане за отвод на съдебния състав по адм. д. №3682/2025г. по описа на ВАС. Ответникът по делото – началник на отдел „Миграция“ - СДВР, не се представлява и не ангажира становище. Върховният административен съд, намира искането за допустимо, като направено от надлежна страна, участник в съдебното производство и в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. По същество е неоснователно, по следните съображения: Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, защото не се е явил лично в съдебното заседание. Съдът не е нарушил процесуалните правила при даване ход на делото в с. з. на 03.06.2025 г. Съгаласно чл. 142 ГПК нeявявaнeтo нa няĸoя oт cтpaнитe, ĸoятo e peдoвнo пpизoвaнa, нe e пpeчĸa зa paзглeждaнeтo нa дeлoтo. Cъдът oтлaгa дeлoтo, aĸo cтpaнaтa и пълнoмoщниĸът й нe мoгaт дa ce явят пopaди пpeпятcтвиe, ĸoeтo cтpaнaтa нe мoжe дa oтcтpaни. Видно от доказателствата по делото страната е била редовно призована. В проведеното съдебно заседание, А. Е. М. е бил представляван от процесуален представител адвокат В. Петков, който се е явил в откритото съдебно заседание, с надлежно пълномощно по делото. В съдебното заседание, същият е заявил, че неговият клиент не се е явява лично, защото няма личен документи. Личното неявяване на А. Е. М. в откритото съдебно заседание, не следва да се счита за нарушено право на защита, и то при надлежно представителство на адвоката му в съдебното заседание. Също така, процесуалния представител и А. Е. М. не са направили твърдения за наличието на особени непредвидени обстоятелства и възражения по хода на делото. Не са направени доказателствени искания и не сочат други доказателства, поради което, съдът правилно е счел, че делото е изяснено от фактическа страна и адвокат В. Петков е взел участие в хода по същество. Неоснователно е искането за поправка на протокол, защото е незаконосъобразен и в него трябвало да бъде посочено, че жалбоподателят е недопуснат, а не неявил се. Съставеният протокол от 03.06.2025 г. не е съдебен акт и не подлежи на обжалване, поради което не може да бъде отменян или прогласяван за нищожен. Протоколът е документ, който подлежи на поправка или допълнен при условията на чл. 151 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК в случай, че в него е допусната грешка. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК определя съдържанието на протокола от съдебно заседание, който се съставя под диктовката на председателя на състава. От текста на цитираните норми е видно, че по отношение изявленията, исканията и изказванията на страните по делото, съдът няма задължението да отрази дословно съдържанието им в съдебния протокол. Законът го задължава да възпроизведе същността им, което означава, че в него намират място само тези процесуални действия, които имат значение за делото и се отразяват върху постановения съдебен акт. Всички останали уточнения могат да намерят отражение в протокола, ако са свързани с предмета на делото и могат да окажат влияние при формиране на съдийското убеждение. Следва изрично да се посочи, че при посещение в съдебна зала, трябва да бъде представен документ за самоличност, за да бъде идентифицирано лицето явило се пред съда. Затова, при липсата на документ, с който лицето не може да се определи, правилно е отразено в протокола, че А. Е. М. не се е явил. Видно от изложението в жалбата и поддържаното в проведеното заседание становище на пълномощника на жалбоподателя, не се възразява срещу съдържанието на протокола, а срещу процесуалните действия на административния орган. Съображенията, с които се обосновава искането са по съществото на спора с насрещната страна, който спор не е предмет на настоящото производство. Предвидената в чл. 151 ГПК процедура за поправка и допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки, които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за извършване на процесуални действия от страна на участниците в производството. Горните обстоятелства не представляват основателно искане за отвод на съдебния състав. В конкретния случай, твърденията на А. Е. М., по които претендира отвод на съдебния състав, не насочват към предубеденост или пристрастност на някой от съдиите по делото и следователно не са налице предпоставките по чл. 22 от ГПК за отвод. В този случай молбата на А. Е. М., гражданин на Узбекистан, съдържаща искане за поправка на протокол, твърдяно нарушение на правото му на защита и искане за отвод, следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 151, ал. 4 ГПК, във вр с чл. 144 АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение,