Определение № 10588 от 03.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7511/2023 г.

Производството е по реда на чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. Тодоров от гр. Стара Загора, подадена против чл. 35, ал. 2 и чл.39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., попр., ДВ бр. 93 от 19.10.2004 г. С определение от 27.09.2023г. съдът е дал указания на жалбоподателя по редовността на жалбата, които са изпълнени с негова писмена молба от 09.10.2023г. При осъществената служебна проверка по допустимостта на оспорването, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА в частта й, с която се обжалва чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредбата/. Това е така, защото производството по оспорване на нормативни административни актове е регламентирано в разпоредбите на раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" от Глава десета на Дял трети от Административнопроцесуалния кодекс, чл. 185 - чл. 196 АПК. Според правилото на чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, а по силата на ал. 2 от същия член, последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. В случая е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 187, ал. 2 АПК за допустимост на производството по оспорване на разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от процесната Наредба, защото вече има проведено оспорване на всички алинеи от нормата на чл. 39 от обжалваната Наредба. С решение № 8166 от 24.08.2007 г., постановено по адм. д. № 4029/2007 г. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, е отхвърлил жалбата на П. Илиев, подадена срещу чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., което решение е оставено в сила с решение № 353 от 10.01.2008 г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. д. № 9792/2007 г. С решение № 10529 от 21.11.2022 г. на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. № 966/2022 г. е отхвърлена жалбата на В. Цветанов против чл. 39 /всички алинеи без шеста/ от Наредба № 4/14.09.2004 г., което решение е оставено в сила с решение № 6519 от 19.06.2023 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 1261/2023 г. С разпоредбата на чл. 187, ал. 2 АПК законодателят изрично е регламентирал еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт. При оспорването на подзаконов нормативен акт, респективно - отделна разпоредба от такъв акт, съдът в съответствие с императивното изискване на по чл. 168, ал. 1 АПК, към което препраща нормата на чл. 196 АПК, е длъжен да извърши служебно проверка на валидността и законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК и не се ограничава с основанията, посочени в жалбата, а съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Съобразно чл. 193, ал. 2 АПК съдебното решение има действие по отношение на всички, независимо дали има установителен или конститутивен характер, тоест независимо от това дали с решението оспорването е отхвърлено или обжалваният акт е отменен или обявен за нищожен. Ето защо разпоредбата на чл. 187, ал. 2 АПК, която ограничава повторното оспорване на подзаконовия нормативен акт на същото основание следва да се тълкува и прилага с оглед разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с. чл. 196 АПК. В резултат на това тълкуване се налага извода, че под "същото основание" по смисъла на чл. 187, ал. 2 АПК се има предвид същия предмет на оспорване. Както вече се посочи, в конкретния случай пред съда са били оспорени разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съдебното производство е приключило с влязло в сила съдебно решение, което е процесуална пречка за повторно оспорване на същите нормативни текстове, съгласно чл. 187, ал. 2 АПК. В този смисъл е формираната постоянна съдебна практика по този вид казуси - решение № 16847 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 300/2019 г., определение № 14998 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2020 г., определение № 11283 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8696/2021 г., оставено в сила с определение № 1205 от 9.02.2022 г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 201/2022 г. и др. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че настоящото съдебно производството е недопустимо в частта, с която се обжалва чл. 39, ал. 2, т. 3 и т. 4 от процесната Наредба, тъй като е образувано по повторно оспорване на подзаконов нормативен акт, което обстоятелство налага да бъде оставена без разглеждане тази част от жалбата на Д. Тодоров, а образуваното съдебно производство - прекратено в горепосочената част. На основание на горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,