Определение № 376 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5439/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по частна жалба от Д. П. Д., чрез адв. В. срещу определение №7649/21.06.2023г. по в. ч. гр. д. №2516/2023г. на СГС, с което е потвърдено определение на СРС по [населено място] №34254/2021г., с което е прекратено производството по делото и е върната подадената искова молба. Жалбоподателят излага, че в определението на СГС са посочени две различни дати на постановяването му, а в диспозитива неправилно е посочен друг номер и дата на определението - № 35069/21.12.2022г., но вярно е посочен номера на делото и състава на CPC, а и видно от мотивите към определението, разгледана е частната жалба именно срещу определението от 29.09.2022г., с което е прекратено първоинстанционното производство по делото. Смята, че тези технически грешки не са пречка за обжалване на определението на СГС. По подробно изложените в частната жалба аргументи, моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор срещу нея. Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното: С обжалваното определение №7649/23.06.2023г. по в. ч. гр. д. №2516/2023г. на СГС, ГО, ЧЖ –I-А, съдът е потвърдил определение №35069/21.12.2022г. по [населено място] №34254/2021г. по описа на СРС, 25-ти състав. Видно от изложените мотиви, въззивният съд се е произнесъл по частна жалба на Д. П. Д. против определение от 29.09.2022г. по гр.д.№ 34254/2021г. по описа на СРС, 25 състав, за връщане на основание чл.130 ГПК на исковата молба по предявения отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот поради процесуална недопустимост и производството по делото прекратено, като е развил съображения за недопустимост на предявения иск. С диспозитива на същото определение, съдът е потвърдил Определение № 35069/21.12.2022г. по гр.д.№ 34254/2021г. по описа на СРС, 25 състав. Съдът констатира, че по [населено място] №34254 по описа на СРС за 2021г. са произнесени две определения- №25400/29.09.2022г. за връщане на исковата молба и №35069/21.12.2022г., с което е допуснато допълване на определения №25400/29.09.2022г. в частта относно разноските. Доколкото в мотивите на обжалваното определение съдът е разглеждал частна жалба срещу връщането на исковата молба, извършено с определение от 29.09.2022г., а с диспозитива е потвърдил определение №35069/21.12.2022г., настоящият състав намира, че вероятно в диспозитива съдът е допуснал очевидна фактическа грешка досежно номера на определението, което следва да се потвърди. Предвид което намира, че касационното производство следва да се прекрати, а делото да се върне на СГС за преценка наличието на основания за провеждане на процедурата по чл. 247 от ГПК по отношение на диспозитива на определение №7649/23.06.2023г. по в. ч. гр. д. №2516/2023 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.