Определение № 2027 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Ж. К. Т. със съдебен адрес гр. Бургас, [адрес], против определение № 10159 от 10.12.2024 г. по адм. дело № 1248/2024 г. на Административен съд – Бургас. В нея се излагат доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – полицейски инспектор в Пето районно управление – Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Бургас оставя без разглеждане жалбата на Ж. К. Т. против разпореждане от 19.07.2024г. на полицейски инспектор при Пето районно управление-Бургас, издадено на основание чл. 64от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и прекратява производството по делото. Съдът приема, че с оспореното разпореждане от 19.07.2024 г., издадено на основание чл. 64 ЗМВР, полицейският инспектор в Пето РУ-Бургас разпорежда на Ж. К. Т. в качеството й на домоуправител на жилищна сграда в гр. Бургас, [адрес] да създаде организация до 20.07.2024г. за недопускане ползването на обект „открит басейн“, находящ се в УПИ ХІV-608, 609, кв. 50 по плана на [кв.], гр. Бургас, собственост на „Райкови“ ООД, съгласно определение № 3377/06.11.2023г. на Върховния касационен съд. Приема също така, че разпореждането е връчено на Т. на 19.07.2024г., като същото е изпълнено от Т. в срока, указан в акта. В подкрепа на този извод сочи изричните обяснения, дадени от издателя на акта в съдебно заседание. От правна страна съдът приема, че след изпълнение на разпоредените с акта задължения, за Ж. Т. отпада правния интерес от провеждане на производството по жалбата й. Според първоинстанционния съд правен интерес от оспорването изобщо не е възникнал, тъй като липсва нарушено, още по-малко застрашено право. Предвид доброволното изпълнение на разпоредените задължения следва да се приеме, че жалбоподателката е наясно както относно волята на органа, така и в какво качество да я реализира. Недоволен от прекратителното определение, частната жалбоподателка поддържа, че съдът неправилно приема компетентност на органа, издал разпореждането, тъй като в конкретния случай се касае за гражданско-правни отношения и е недопустима намесата на полицейски органи. Твърди също така, че разпореждането е издадено спрямо ненадлежен адресат, което съдът не отчита и не излага съображения в тази насока. На последно място жалбоподателката посочва, че независимо от доброволното изпълнение на вменените й задължения, има правен интерес да оспорва процесното полицейско разпореждане като се позовава на нормата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, предвиждаща административнонаказателна отговорност за неизпълнение на разпореждане на орган на МВР. Иска да се отмени обжалваното определение, като се върне делото за разглеждане на спора по същество. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е основателна, по следните съображения: В чл. 64, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат и подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс – чл. 64, ал. 6 и 7 ЗМВР. В обсъждания случай с оспорения акт полицейският орган разпорежда на Ж. К. Т. в качеството й на домоуправител на жилищна сграда в гр. Бургас да създаде организация в срок до 20.07.2024г. за недопускане ползването на „открит басейн“, находящ се в УПИ ХІV-608, 609 в кв. 50 по плана на [кв.], гр. Бургас, собственост на фирма „Райкови“ ООД. Обстоятелството, че Т. изпълнява в указания срок разпореждането не е пречка за оспорването му по съдебен ред, както неправилно и в противоречие на материалния закон приема първоинстанционният съд. За да възникне правото на оспорване е достатъчен фактът на засягането, т.е на ограничаването на правната сфера на засегнатия, като безспорно разпоредителната част на оспореното полицейско разпореждане засяга права и законни интереси на жалбоподателката, а неизпълнението им е скрепено със санкция- чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, чието основание е именно неизпълнение на разпоредените конкретни задължения, която санкция е самостоятелна и независима. Ето защо изпълнението не препятства правото на жалба и задължава съда да направи преценка за законосъобразност на административния акт и да даде отговор на всички доводи, изложени в жалбата относно материалната компетентност на органа, относно качеството на адресата на акта, както и налице ли са материалноправните предпоставки за упражняване на полицейското правомощия по чл. 64, ал. 1 ЗМВР във връзка с възложените охранителни функции по превенция на противоправните дейности. Предвид изложеното прекратителното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Т. против разпореждане от 19.07.2024г. на полицейски инспектор при Пето районно управление-Бургас. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,