Определение № 210 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4272/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. В. И., чрез адв. Е. М., срещу определение № 2074 от 11. 07. 2023 г. по ч. гр. д. № 1502/2023 г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1204 от 07. 02. 2023 г. на А. В. И. срещу определение № 150 от 06. 02. 2023 г. по ч. гр. д. № 109/2023 г. на ВКС, 1 г.о., потвърждаващо разпореждане № 139 от 23. 09. 2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е върната като недопустима частна жалба вх. № 6591/2022 г. срещу определение № 179/2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на ВКС, 2 г.о. Твърди се незаконосъобразност на определението, поради постановяването му при несъобразяване с разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изр. 2 и чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, които би следвало да се приложат, както и с постановките на ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Иска се отмяна на определението и разглеждане на подадената частна жалба. Ответникът по частната жалба А. С. С. не е изразил становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, но неоснователна. За да приеме недопустимост на частната жалба, съставът на ВКС е приел, че определение на ВКС, потвърждаващо разпореждане на ВКС за връщане на частна жалба срещу определение на ВКС, потвърждаващо разпореждане на ВКС за връщане на частна жалба срещу определение на ВКС по чл. 248 ГПК, е недопустима. Същата е насочена срещу определение, непопадащо в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – то не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито обжалваемостта е предвидена изрично в закона (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Прието е, че доводите за приложение на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК по отношение на определението по чл. 248 ГПК са неоснователни, тъй като съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение се иска. Когато искането по чл. 248 ГПК касае необжалваем съдебен акт, какъвто е определението по чл. 288 ГПК, необжалваемо е и определението по чл. 248 ГПК. Различен извод не може да се направи от ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, на което се е позовала жалбоподателката. Определението е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК предвижда възможност за обжалване на постановени от ВКС определения по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК пред друг състав на ВКС. Актовете на ВКС, постановени по такива частни жалби, са окончателни, тъй като ГПК не предвижда възможност за контрол на правилността им от друг състав на ВКС. Същите нямат и преграждащ характер, тъй като с тях се извършва преценка законосъобразността на преграждащото определение на друг състав на ВКС. С постановяването им възможността за проверка законосъобразността на преграждащото определение или разпореждане на ВКС се изчерпва. Не следва извод в обратен смисъл от нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която урежда възможността за подаване на частна касационна жалба срещу определения, постановени от въззивен съд, нито от указанията, дадени с ТР № 5/2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Затова актът на състав на ВКС, с който се потвърждава разпореждане за връщане на частна жалба срещу акт на друг състав на ВКС, имащо преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, е окончателен и не подлежи на последващ контрол от друг състав на ВКС. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,