Определение № 6384 от 12.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4915/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. П. Г., депозирана чрез пълномощник, против определение № 13377/16.04.2025г., постановено по адм. дело № 2532/2025г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу Писмо изх. № СОА24- ВК08-9932-6/ 28.01.2025г., и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона. Според частния жалбоподател, формулираното в писмото волеизявление за неприложимост на процедурата по чл.35, ал.3 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, представлява краен акт за производството - отказ, с който се засягат по неблагоприятен начин правата и интересите на Г.. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - заместник- кметът на Столична община, в депозирано писмено становище, изразява становище за неоснователност частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С оспореното определение, първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. П. Г. против Писмо изх. № СОА24- ВК08-9932-6/ 28.01.2025г., с което е отказано да придобие по реда на чл. 35, ал. 3 от ЗОбС поземлен имот с идентификатор 68134.503.1320 по КККР на гр. София, за който е отреден УПИ ХV- „ОБНС“, кв.80, м. „Бенковски“ по действащия застроителен и регулационен план и е прекратил производството по делото. Съдът е разгледал приложимата нормативна уредба по Наредбата на СОС за общинската собственост /Наредбата/, приета с Решение № 210 по Протокол № 87 от 14.04.2011г., с изменения и допълнения, като е формирал извода, че макар да е налице „укоримо поведение на кмета на район Сердика на СО, че не е отпочнал предвидената процедура, не е налице незаконосъобразно поведение, още по- малко административен акт от страна на зам. кмета на СО, срещу когото е насочено оспорването“. С оглед пълнота на изложението, административният съд е посочил, че не споделя част от мотивите в оспорения административен акт, по- конкретно тези, според които изграденият полуприземен етаж в находящата се в имота сграда, не отговарят на изискванията на §5, т.46 от ЗУТ. Определението е неправилно. Незаконосъобразен е извода на съда за недопустимост на оспорването поради липса на изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОС. Дали е налице хипотезата на цитираната норма е въпрос по съществото на спора, който е неотносим към допустимостта на оспорването. От събраните по делото доказателства се установява, че със заявление от 03.07.2024г. до кмета на СО, р-н Сердика, жалбоподателката, в качеството й на собственик на постройка, изградена в УПИ ХV- „ОБНС“, кв.80, м. „Бенковски“ по действащия застроителен и регулационен план, е поискала изкупуването на имот с идентификатор 68134.503.1320 по КККР на гр. София, представляващ прилежащ терен към постройката. Съгласно чл.46, ал.1 от Наредбата, продажбата на общински имот, представляващ урегулиран поземлен имот или поземлен имот в урбанизираната територия на СО, върху който физически или юридически лица притежават законно построена сграда, се извършва от кмета на общината, без решение на СОС и без търг или конкурс. Съгласно ал.5 от посочената разпоредба, заявлението на лицата за закупуване се подават до кмета на СО чрез кмета на района. От гореописаната правна уредба е видно, че компетентен да се произнесе и да вземе решение за продажба на общински имот, респективно да откаже това, е кметът на общината. В разглеждания случай, кметът на район Сердика с писмо изх. № РСР23- АП00-425-/4/ от 10.07.2024г. е поискал указания от директора на дирекция „Общинска собственост“ към Столична община във връзка с постъпилото заявление от Г.. Основателно в частната жалба се твърди, че поисканите с препращащото писмо указания са ирелевантни, доколкото нито в закона, нито в наредбата е предвидено даването на такива. Налага се изводът, че изразеното в обжалваното писмо на зам. кмета на СО становище за неприложимост на реда за закупуване по чл.35, ал.3 ЗОбС по заявлението на Г., представлява отказ за приложението на този ред за разпореждане със собствеността върху конкретния общински имот. Не са налице данни за издаден след постановяване на писмото на зам. кмета друг акт в процедурата. По своята същност, атакуваното писмо на зам. кмета на СО съставлява краен, финализиращ акт, имащ характер на отказ да се проведе инициирана процедура по чл.35, ал.3 от ЗОбС. Този отказ засяга неблагоприятно законните права и интереси на С. Г., тъй като се отказва прилагането на облекчената процедура по ЗОбС, даваща възможност за закупуването на прилежащ терен към постройката, за която лицето твърди, че е нейна собственост, поради което представлява по съществото си индивидуален административен акт и подлежи на обжалване. След осъществяване на дължимия съдебен контрол, решаващия състав следва да прецени законосъобразността на акта, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането /т. 5 от ППВС 4/1976г./. В този смисъл е и определение № 11335 от 26.09.2018г. по адм.д. № 11213/2018г. по описа на ВАС, второ отделение. Като е оставил жалбата на С. Г. без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд София – град е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Обжалваното определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на процесуалните действия. По изложените съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,