Определение № 246 от 15.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от адв. С процесуален представител на “К” ЕООД – София, против определение от 26.01.2009 г. по гр.д. №3769/2008 г. за връщане на въззивна жалба, против решение от 17.4.2006 г. по гр.д. №10334/2004 г. по описа на Софийския районен съд, 47 състав. Обстоятелствата по делото са следните: Срещу горепосоченото решение на първата инстанция е подадена въззивна жалба от ищеца “К” ЕООД – София, вх. №25664/31.7.2006 г. С определение от 26.01.2009 г. по гр.д. №3769/2008 г. СГС, ГК, ІІ-Г в.о. е върнал въззивната жалба, като е приел, че същата е подадена след изтичането на срока по чл.197, ал.1 ГПК/отм./. Въззивната инстанция е основала изводите си обясненията а призовкаря от 04.9.2006 г. Срещу определението за връщане на въззивната жалба е подадена частна жалба от адв. С процесуален представител на ищеца “К” ЕООД – София, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната жалба – “Българска фотография” А. – София, е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Останалите ответници по частната жалба – ЕТ “С” и ЕТ “О”, не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Определението за Софийския градски съд е неправилно. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е приела, че въззивната жалба е подадена след изтичането на срока по чл.197, ал.1 ГПК/отм./. До този извод съдът е стигнал основавайки се на изложеното в обясненията на призовкаря, обслужващ района, в който се намира адреса на ищеца. От посоченото обяснение не се установява по категоричен начин, че същото е относимо към съобщението за обявяване на първоинстанционното решение. От обяснението е видно, че става въпрос за призовка. Освен това от същото не се установява и датата на издаване на тази призовка, което поражда съмнение за наличието и на друг документ. При наличието на такива съмнения съдът не е следвало да приеме, че обяснението визира съобщението за първоинстанционното решение до ищеца и следвало да приеме въззивната жалба за разглеждане по същество. Частната жалба следва да бъде уважена, обжалваното определение – отменено, а делото върнато на СГС за разглеждане на въззивната жалба по същество. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,