Решение № 264 от 05.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2140/2025 г.

Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. С. Ахматева срещу решение №175 от 06.06.2025г. по в.т.д.№178/2025г. на Пловдивски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №62 от 20.11.2024г. по т.д. №31/2023г. на Смоленски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травмите, причинени й при настъпило на 30.07.2022г. ПТП, за разликата над сумата от 40 000 лв. до присъдения с първоинстанционното решение размер от 60 000 лв. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалбоподателка счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен в нарушение на принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, без да са взети предвид множеството претърпени от нея травматични увреждания, характерът и интензитетът на претърпените от нея болки и страдания, негативният ефект на травмите върху нейното психическо и емоционално състояние за продължителен период от време /7 месеца/. Навежда доводи и за наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради непроизнасяне по целия доказателствен материал по делото и необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до неправилен и необоснован акт. Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД не изразява становище по жалбата. С определение №594 от 25.02.2026г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК касационно обжалване на решението на Пловдивски апелативен съд, по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на принципа за справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че доколкото застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението в частта за уважаване на иска до размер от 40 000 лева, не може да бъде преразглеждан изводът на първоинстанционния съд, че предявеният иск е доказан по основание. За спорен пред въззивната инстанция е приет само справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение. Съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено, че вследствие процесното ПТП от 30.07.2022г. ищцата К. Ахматева е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, охлузване на двете подбедрици, изкълчване на палеца на ляво ходило, счупване на 3-та метакарпална кост на дясна ръка и счупване на външния израстък на скочната кост (талус) на дясно ходило. Позовал се е на заключението на съдебномедицинската експертиза, съгласно което описаните травми са били придружени от главоболие, оток, кръвонасядане на двете подбедрици, палеца на ляво ходило, дясна длан и дясно ходило. Установени са били и болки, както и подкожни кръвоизливи, в областта на шията вдясно и на границата между коремна и тазова област отдясно наляво с размери 5 см. на 10 см. ширина. Уврежданията, получени от ищцата, са довели до трайно затруднение на придвижването и обслужването с крайниците за срок по-продължителен от 30 дни. На 30.07.2022г. е било проведено консервативно лечение с наместване на изкълчването на палеца на ляво ходило и наместване с последваща гипсова имобилизация на счупването на трета метакарпална кост на дясна ръка. Наред с това е било проведено оперативно лечение на 08.08.2022г. за стабилизация на счупването на дясна скочна кост /талус/. Въззивният съд е съобразил данните от съдебномединската експертиза, че охлузванията на двете подбедрици се възстановяват за срок от 15-20 дни, изкълчването на палеца на лявото ходило се възстановява за срок от 25 дни, счупването на 3-та метакарпална дланна кост на дясна ръка се възстановява за срок от 70 дни, а оперираната скочна кост се възстановява за срок от 4-5 месеца, в който период се включват лечение-операция, имобилизация, рехабилитация. Посочил е, че за времето от 15 дни след произшествието на 30.07.2022г. болките са били интензивни, след което са с намаляващ интензитет за срока на възстановяване на увредите - няколко месеца. Решаващият състав на апелативния съд е обсъдил и показанията на свидетелките И. К. и М. Ч., съгласно които след изписването си от болницата К. Ахматева не била възстановена, дясната й ръка и десният й крак били в гипс, не можела да ходи и се придвижвала с инвалидна количка, нуждаела се от чужда помощ за посещение до тоалетна, къпане и преобличане, изпитвала силни болки, а понастоящем продължавала да изпитва болки при шофиране. Отчел е констатациите на вещото лице, че понастоящем ищцата е възстановена физически от травмите, както и че е възможно възникване на артритни изменения в областта на счупването на дясното ходило. Приел е за недоказано получените вследствие уврежданията трайни белези по средната част на двете подбедрици и на дясното ходило да имат някакво отражение върху психиката на ищцата. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие настъпилото на 30.07.2022г. ПТП възлиза на 40 000 лева. За да определи този размер на обезщетението съдът е взел предвид възрастта на пострадалата, вида и характера на причинените й травматични увреждания, степента, интензитета и продължителността на физическите болки, претърпени от нея от всяка от отделните травми, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, създадените затруднения при ежедневното й самообслужване, прогнозата за възстановяване, както и обществено - икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика – Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД – решение №83/06.07.2009г. по т.д. №795/2008г. на ВКС, ІІ т.о., решение №95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. №807/2011г. на ВКС, ІІ т.о., решение №56/04.05.2017г. по т.д. №3584/2015г. на ВКС, II т.о., решение №101/18.04.2018г. по т.д. №1858/2017г. на ВКС, II т.о., и др. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии –видът и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл.290 от ГПК практика по приложението на чл.52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищцата неимуществени вреди, не е преценил задълбочено всички установени чрез тях обстоятелства, значими за определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за тези вреди. По – конкретно не е отчетен в достатъчна степен комплексният характер на уврежданията, който е довел до засилване на техния травмиращ ефект, сериозността на две от тези увреждания, едното от които е наложило и хирургическа интервенция, продължителният период, през който ищцата е търпяла болки и страдания, безпомощното й състояние – невъзможност самостоятелно да се придвижва, къпе, облича, което е било причина да бъде обгрижвана постоянно от своите близки. Не е съобразен ефектът върху психиката на ищцата на значителното затруднение във всички ежедневни дейности и пълната неспособност за самостоятелен живот, до които е довело едновременното счупване на дланната кост на дясната ръка и скочната кост на дясното ходило. Решаващият състав не е оценил в пълна степен и данните от заключението за продължителния срок на възстановяване на ищцата от претърпените увреждания - 70 дни за дланната кост на дясна ръка и 4-5 месеца за скочната кост на дясното ходило, а също и допълнителното уточнение при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, че пострадалата е възстановила походката си за 4- 5 месеца, но пълното възстановяване е настъпило за период от 8 -9 месеца. Съдът не е съобразил в пълна степен и причинените от уврежданията негативни психични изживявания, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на съдебно – психологичната експертиза, съгласно което при К. Ахматева се отчита разстройство в адаптацията, изразено с промени в личните навици; промени в условията и качеството на работа и дейностите в ежедневието; промени в активността; промени в автономността; промени в социалните взаимоотношения, които са пряко следствие от преживения инцидент. Не е взето предвид и отражението на претърпените травми върху професионалната дейност на ищцата, която по професия е била шофьор на камион. С оглед изложеното определеното обезщетение за неимуществени вреди не представлява справедлив паричен еквивалент и се явява занижено, включително при съобразяване на обществено - икономическата обстановка в страната през 2022г. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ следва да бъде разрешен по същество. Съобразявайки вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания, подробно изброени по – горе, вида и продължителността на проведеното лечение, общият лечебен и възстановителен период, интензитетът и продължителността на претърпените от ищцата физически и емоционални болки и страдания, както и нейната възраст, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно - транспортно произшествие – 30.07.2022г., справедливото по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение е в размер на сумата 60 000 лв. Този размер е съобразен и с нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл.492, т.1 от КЗ/, съставляващи отражение на обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. По изложените съображения и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ал.2 от ГПК въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която „Застрахователна компания Лев инс“ АД е осъдено да заплати в полза на Смоленски окръжен съд държавна такса над сумата от 1600 лв. до сумата от 2400 лв., както и на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение над сумата от 1758 лв. до присъдения размер от 2 625 лв., а също и в частта, с която К. С. Ахматева е осъдена да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД допълнително сумата от 517,50 лв. разноски за първоинстанционното производство и допълнително 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, както и сумата от 400 лв. разноски за въззивното производство, а също и сумата от 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за представителство от юрисконсулт пред въззивната инстанция. Вместо това ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на К. С. Ахматева допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, с равностойност 10 225,84 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно - транспортно произшествие, настъпило на 30.07.2022г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 31.01.2023г., до окончателното плащане. На пълномощника на касационната жалбоподателка адвокат Р. М. на основание чл.38 от Закона за адвокатурата се дължи адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанция в размер на 511,29 евро / равностойност на 1000 лева / за всяка инстанция или общо 1022,58 евро. При определяне размера на възнаграждението съставът на ВКС отчита вида на спора, обжалваемия интерес - 20 000 лева, вида на извършените във всяка инстанция процесуални действия, както и фактическата и правна сложност на делото. На основание чл.78 ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 204,52 евро /400 лева / за касационната инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293 ал.1 във връзка с ал.2 от ГПК