Определение № 3540 от 03.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2828/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., от гр. Пловдив против определение № 1624/19.02.2025 г. по адм. дело № 204/2025 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност. Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, изразява становище за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 1624/19.02.2025 г. по адм. дело № 204/2025 г. Административен съд – Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на В. Н. Н., от гр. Пловдив срещу мълчалив отказ по сигнал с вх.№ СИГ/Д-РВ/1050/04.12.2024 г. по искане за издаване на задължително предписание от Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив и е прекратил производството по делото. Приел е, че не е налице формиран мълчалив отказ и предвид липсата на предмет на оспорване е прекратил производството като недопустимо на основание чл.159, т.1 АПК. Определението е правилно. От данните в административната преписка е видно, че жалбоподателят е входирал на 04.12.2024 г. в дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ – Пловдив по реда на чл. 10, ал. 1 от ППЗЗД сигнал за издаване на задължителни предписания във връзка с дете в риск. Съобразно изискването на чл. 10, ал. 3 ППЗЗД социален работник, е завел постъпилия сигнал в нарочен дневник за регистриране на сигнали в интегрираната информационна система на Агенция за социално подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД (нова – ДВ, бр. 2 от 2021 г., в сила от 08.01.2021 г.) по реда и сроковете в АПК подателят е бил уведомен за предприетите действия по сигнала. Административният орган е съобразил действията си с новата разпоредба на чл. 10, ал. 6 от ППЗЗД. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е формиран мълчалив отказ. Първоинстанционният съд е спазил дължимата съдопроизводствена процедура, надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е бил сезира, и е извел съответен на приложимата нормативна уредба краен правен извод, съображенията за който се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. За да се формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, е необходимо за съответния административен орган да съществува разписано в закон задължение да издаде акт с определено съдържание. Законът за закрила на детето урежда обществените отношения, свързани с принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. В Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето са уредени условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, предоставяне на финансови помощи и контрол за спазване правата на детето. Съгласно чл. 21 от Закона за закрила на детето, Дирекция „Социално подпомагане“ определя и провежда конкретни мерки по закрила на децата и контролира изпълнението им (т. 2); извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване на правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона (т. 3) и при нужда сигнализира полицията, прокуратурата и съда за предприемане на незабавни действия за защита на децата (т. 10). Разпоредбите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от ППЗЗДт предвиждат, че мерките по чл. 23 от ЗЗДт се прилагат съгласно изготвен план за действие, а при отказа от сътрудничество от страна на родител по предложение на социалния работник, водещ случая директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание. Анализът на относимата правна уредба води до извода, че първоинстанционният съд правилно е приел, че в конкретния случай не е налице мълчалив отказ, поради съображението, че в дискреционната власт на административния орган е да прецени дали е необходимо след извършена проверка по жалба или сигнал за нарушаване правата на децата да издаде задължително предписание по условията и реда определени в ППЗЗДт. При констатиране на основания и въз основа на предложение на социалния работник, водещ случая, по реда на чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДт се издава задължително предписание, което представлява индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Преценката за издаване на задължително предписание е самостоятелна и не е обвързана от наличие на сигнал. От това следва, че непроизнасянето на административния орган по подаден сигнал не може да бъде квалифицирано като мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното, постановеното определение е правилно. Доводите на частния жалбоподател са неоснователни. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване по смисъла на чл.159, т.1 АПК обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство и като го е прекратил административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение