Определение № 4297 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 995/10.06.2026 г., подадена от Министъра на правосъдието, чрез процесуален представител гл. юрк. П. Н., против определение № 1 от 01.06.2026 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България по дисциплинарно дело № 6/2026 г., образувано срещу помощник-нотариус по заместване С. Н. Г. при нотариус Ц. С. Н., рег. № *** на НКРБ, с район на действие – Софийски районен съд. С него дисциплинарното производство е прекратено поради отпадане качеството помощник-нотариус по заместване на С. Н. Г., считано от 30.05.2026 г. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещната страна С. Н. Г., в писмен отговор, оспорва частната жалба, като неоснователна. Нотариалната камара на Република България не изразява становище по жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Дисциплинарното дело е образувано по предложение на Министъра на правосъдието срещу помощник-нотариус по заместване С. Н. Г. при нотариус Ц. С. Н., рег. № *** на НКРБ, с район на действие – Софийски районен съд за това, че при издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство № *** от *** г., том ***, рег. № ***, дело № ***/2025 г., вписан с вх. рег. № ***/*** г. по описа на Служба по вписванията - София е извършила нарушения, както следва: на чл. 571 ГПК, чл. 25, ал. 2 ЗННД, чл. 25, ал. 3 ЗННД и чл. 587, ал. 3 ГПК. Поискано е налагане на наказание на помощник-нотариуса по чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗННД – „ лишаване от правоспособност за срок от една година“. С обжалваното в настоящото производство определение образуваното дисциплинарно производство е прекратено поради отпадане качеството на С. Н. Г., считано от 30.05.2026 г. Жалбата е неоснователна. Дисциплинарният състав се е позовал, че считано от 21.05.2026 г. С. Н. Г. е с прекратено трудово правоотношение, на основание писмено изразено взаимно съгласие между нея, в качеството й на помощник-нотариус по заместване и титулярът – нотариус Ц. С. Н., рег. № *** на НКРБ, с район на действие – Софийски районен съд и, че Съветът на нотариусите е взел решение за заличаването й от регистъра на Нотариалната камара, считано от 30.05.2026 г. С вписването на това обстоятелство в регистъра на Нотариалната камара С. Н. Г. е загубила качеството си на помощник-нотариус по заместване и вече не притежава качествата на лице, спрямо което може да бъде провеждано дисциплинарно производство. Дисциплинарният състав е извършил тълкуване на чл. 74, ал. 1 ЗННД, който съдържа правна уредба на основанието за ангажиране дисциплинарната отговорност на нотариуса и помощник-нотариуса. Обжалваното определение е правилно. Настоящият състав приема, че абсолютна материално-правна предпоставка, съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗННД за реализиране на дисциплинарна отговорност спрямо помощник-нотариус е последният да притежава това качество към момента на постановяване на решението на Дисциплинарната комисия по чл. 80, ал. 1 ЗННД. От доказателствата е установено, че към момента на съставяне на констативния нотариален акт по документи С. Н. Г. е била помощник-нотариус по заместване, но след започване на дисциплинарното производство е загубила правоспособност, което обстоятелство е вписано в регистъра на НК по чл. 5 ЗННД. Цитираното от Министъра на правосъдието решение № 90 от 12.02.2024 г. по гр. д. № 540/2023 г. на ВКС, IV г. о. се отнася до хипотеза различна от настоящата. В решението по същество е прието, че ЧСИ е годен субект на дисциплинарна отговорност и надлежна страна в дисциплинарното производство в хипотеза на извършени дисциплинарни нарушения, наложени за тях наказания от дисциплинарния съд и впоследствие прекратени правомощия на ЧСИ с влязла в сила заповед на Министъра на правосъдието по чл. 31, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗЧСИ. В тази хипотеза дисциплинарното производство е било допустимо. Посочено е, че обстоятелството, че съдебното решение по чл. 73 ЗЧСИ се постановява при вече прекратени правомощия по изпълнението е без значение, доколкото съдът осъществява контрол за законосъобразност, включително и в случаите, когато изменя наложеното наказание, а не действа като наказващ орган. В случая не може да се сподели и виждането на частния жалбоподател, че отписването на помощник-нотариуса е самоцелно – за да избегне дисциплинарната отговорност, с оглед представените от С. Н. Г. медицински документи за влошено здравословно състояние и последвала операция, което е го наложило. По изложените съображения, жалбата Министъра на правосъдието следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение