Определение № 5463 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4768/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на община Стамболийски против определение № 4220 от 09.04.2026 г., постановено по адм. д. № 1039/2026 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли обжалваното определение да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Енцо 2001“ ЕООД, в писмено становище, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд гр. Пловдив, на основание чл. 166, ал. 4 АПК, спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 137/27.03.2026 г., издадена от кмета на община Стамболийски, с която на основание чл. 57а, ал.1, т.1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат преместваем обект – преместваема метална конструкция покрита с термо панели и стени от термо панели и стъклопакети, с размери 8,6 м./4,00 м., находяща се на адрес: гр. Стамболийски, бул. Тракия № 87, собственост на „Енцо 2001“ ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на изричната законова норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Констатира че такова предварително изпълнение може да бъде спряно от съда на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ по реда на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК. Приема, че претенцията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта по чл. 57а, ал1, т.1 ЗУТ е основателна, тъй като изпълнението на процесната заповед би причинило на дружеството значителни и трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в случай на премахване и впоследствие на евентуално възстановяване на обекта, както и същото да понесе вреди, извън тези по премахване на обекта, а именно загуба на стока, която се намира в обекта и разходи по преместването й. Излага съображения, че след като преместваемата метална конструкция е съществувала определен период от време, без функционирането й доказано да е накърнило съществено обществения интерес е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало засягане на обществения интерес. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което и на основание чл. 217, ал. 1, т. 11 във вр. ал. 2 обжалването не спира изпълнението, освен ако съдът разпореди друго. В случая производството е по реда на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, при което в тежест на жалбоподателят е да ангажира доказателства, установяващи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителни или трудно поправими вреди. Незаконосъобразен е изводът на съда, че по отношение на жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. В производството по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на „Енцо 2001“ ЕООД значителна или трудно поправима вреда. В случая по делото от страна на оспорващото дружество не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Изложените доводи в искането за спиране на предварителното изпълнение не са подкрепени с доказателства и касаят евентуални неудобства за дружеството свързани с реализиране на готовата продукция на сладкарницата с оглед минималната вътрешна площ на помещението и не представляват „значителни или трудно поправими вреди“ по смисъла на визираните по-горе разпоредби. Премахването на описания в заповедта обект не препятства основната дейност на сладкарницата, а вредите от самото премахване не попадат в приложното поле на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Първоинстанционният съд не преценя, че липсват доказателства за размера на евентуалните вреди, обосноваващи категоричен извод за значителност на вредите, които биха били претърпени от дружеството и които да могат да се противопоставят на обществения интерес, в защита на който е допуснато предварителното изпълнение на заповедта по силата на закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като преместваемата метална конструкция е съществувала определен период от време, без функционирането й доказано да е накърнило съществено обществения интерес, то е оправдано да се приеме, че забавянето на изпълнението точно за времето до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало засягане на обществения интерес. В случая при евентуална отмяна на заповедта оспорващото дружество разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Евентуалното настъпване на вреди в резултат на ограничаване на търговската дейност на дружеството не представляват сами по себе си значителна или трудно поправима вреда, обосноваваща спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед. Следователно за жалбоподателя не е налице интерес, противопоставим по значимост на обществения, който да бъде защитен чрез спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Ето защо като уважава искането на „Енцо 2001“ ЕООД и спира предварителното изпълнение на заповедта първоинстанционния съд постановява определение, което е в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго, с което искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди „Енцо 2001“ ЕООД да заплати на община Стамболийски сумата 56.34 евро, представляваща направени по делото разноски, от които 15.34 евро заплатена държавна такса и 41 евро юрисконсулско възнаграждение, определено по реда на чл. 143, ал. 3 вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение,