Определение № 1560 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба на М. С. Р. с вх. № 28580/18.10.2024 г. против определение № 18293 от 30.09.2024 г., постановено по адм. д. № 8941/2024 г. по описа на Административен съд – София град. Твърди се, че неправилно е прекратено производството по делото, тъй като обжалвания административен акт не е бил съобщен на посочения електронен адрес. Моли съда да отмени обжалваното определение. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. С. Р. срещу Решение №22-РД06-0035 от 22.03.2023г. на Директора на РД за социално подпомагане София-град, с което е отхвърлена жалбата на Р. и потвърдена Заповед №ЗСП/Д-С-О/2871 от 15.11.2022г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Оборище, с която е отказана целева помощ за отопление с топлоенергия, като е прекратено производството по адм. д. № 8941/2024 г. по описа на АССГ. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че Заповед №ЗСП/Д-С-О/2871 от 15.11.2022г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“-Оборище, е била обжалвана по административен ред, като по жалбата е постановено Решение №22-РД06-0035 от 22.03.2023г. на Директора на РД за социално подпомагане София-град. Същото е било изпратено на 23.03.2023г. чрез „Български пощи“ на посочения от жалбоподателката адрес. На 19.04.2024 г. писмото е върнато обратно в РДСП-София-град като непотърсено. Решението отново е изпратено на 22.04.2024г. чрез „Български пощи“ ЕАД и отново е върнато в РДСП-София-град на 17.05.2024г. като непотърсено. На 18.05.2023г. на табло за обявления в РДСП-София-град е поставено съобщение съгл. чл.18а, ал.10 от АПК, с което жалбоподателката е била уведомена, че в 7-мо дневен срок, считано от 18.05.2024г. следва да се яви в РДСП-София-град, за да получи Решението. Съобщението е свалено от таблото за уведомления на 26.05.2024 г., след което то се счита връчено, съгласно разпоредбите на чл.18а, ал.10 от АПК. Първоинстанционният съд приел, че срокът за обжалване на заповедта е 14-дневен, считано от 26.05.2024 г. и е изтекъл на 10.06.2024 г. – присъствен ден. Жалбата постъпила в съда на 02.09.2024 г. след изтичане на 14-дневния срок и като такава се явявала просрочена. При тези мотиви на основание чл.159, т. 5 АПК постановил обжалваното определение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл.18а ал.4 т.2 и т.3 от АПК заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението. Още с подаването на заявление – декларация вх.№ ЗСП/Д-С-О/2871/31.10.2022 г. заявителката е посочила мобилен телефон, като по административната преписка липсват данни, че са правени опити за изпращане до същия на съобщения за издадения административен акт. В уточнението на подадената частна жалба е посочено, че в жалбата до РДСП бил посочен електронен адрес, но на същия липсвало уведомяване за решението на директора на РДСП София-град. Посочената жалба вх.№ 22-94М-00-1005 от 13.03.2023 г. липсва в представената административна преписка, въпреки, че именно във връзка с нея е издадено обжалваното решение. Липсват и данни по преписката за изпращане на съобщение до Р. за издадения административен акт по електронна поща. Следователно по делото липсват данни, че съобщаването за издадения административен акт е било извършвано по реда на чл.18а ал.4 т.2 и т.3 от АПК. Представените данни са за опити за извършвано съобщаване по реда на чл.18а ал.8 от АПК и то само на последния адрес, посочен от страната. Съгласно чл.18а ал.8 от АПК когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма такъв адрес на граждани – страни в производството се връчват съобщения – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес; ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота. При тази законова регламентация, административният орган следва да изпрати съобщение до гражданина – страна в административното производство по някой от начините посочени в чл.18а ал.1-6 от АПК. В случай, че това не може да се осъществи, то следва да пристъпи към връчване по реда на чл.18а ал.8 т.1 от АПК. По преписката липсват данни за установяване на настоящия или постоянния адрес на жалбоподателката или нейната месторабота, както и за опити за връчване на съобщения на тях. Липсват и данни за изпълнение на процедурата за връчване предвидена в чл.18а ал.9 от АПК, чрез залепване на уведомление. В случая отбелязването на съобщенията изпратени чрез пощенски оператор с текст "непотърсен" не може да бъде приравнено на "връчен" или "невръчен" поради някаква причина. Следва да се изчерпят всички възможности по чл.18а ал.1-6 и ал.8, включително и чл. 18а, ал. 9 от АПК за връчване на съобщението. Едва тогава като крайна възможност е поставяне на съобщение на таблото за обявления или публикуване на интернет-страницата на органа – чл. 18а, ал. 10 от АПК. Като не е спазил правилата на надлежното съобщаване на акта на жалбоподателката, органа е допуснал процесуално нарушение и акта се смята, че не е връчен надлежно. Данни за връчването на акта представляват изпращането на писмо изх.№ 22-94М-00-3610#1 от 31.07.2024 г., което заедно с препис от обжалваното решение е изпратено на електронната поща на жалбоподателката на същата дата. Това писмо се счита връчено съгласно чл.137 ал.3 изр.второ от АПК в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, който е 7-дневен от неговото изпращане. Следователно оспорения административен акт следва да се счита връчен на Р. на 08.08.2024 г. Жалбата против него е подадена по пощата на 21.08.2024 г., поради което е спазен срокът по чл.149 ал.1 от АПК. Като е приел обратното АССГ е постановил неправилен съдебен акт. При тези установени обстоятелства, съдът приема, че частната жалба е основателна и оспорваното с нея определение на първоинстанционния съд следва да се отмени. Делото следва да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното тричленен съставът на Върховен административен съд, шесто отделение