Определение № 31 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3465/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адвокат А. Т. като процесуален представител на „Плеяда Тодорови” ЕООД и Г. Г. Д. за изменение на постановеното от ВКС по настоящото дело решение № 293/12.ХІІ.2018г. в частта за разноските. Молбата се обосновава с твърдения, че в откритото съдебно заседание, най-късно в което съгласно т.11 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК може да бъде валидно заявено искане за разноски, процесуалният представител на ответниците по молбата не предявил такова искане и не представил списък, за да може да се заяви възражение за прекомерност, и че за твърдяното заплатено адвокатско възнаграждение молителите узнали от съдебното решение. Евентуално се иска намаляване размера на разноските поради прекомерност. Ответниците по молбата И. С. И. и М. К. И. в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат С.С. са заели становище за нейната неоснователност, а възражението за прекомерност на разноските – за недопустимо. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК преклузивен срок и от оправомощени лица. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С постановеното по настоящото дело решение от 12.ХІІ.2018г. ВКС на РБ е оставил без уважение молбата на „Плеяда Тодорови” ЕООД и Г. Г.Д. за отмяна на решението на Ловешкия окръжен съд от 05.ІV.2018г. по гр.д. № 35/2010г., с което е потвърдено решението на Ловешкия РС от 30.Х.2017г. по гр.д. № 41/2017г., с което са уважени предявените от И. Ст.И. и М. К.И. срещу дружеството и Г. Д. искове по чл.135 ал.1 ЗЗД по отношение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, и в тежест на последните са присъдени 500лв. разноски – адвокатско възнаграждение. Съдът е взел предвид, че в отговора на ответниците по молбата, изготвен от процесуалния им представител адвокат С.С., е заявено искане за присъждане на направените разноски за отменителното производство, както и че към отговора /виж в тази връзка и молба вх. № 6622/25.VІ.2018г./ са приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 20.VІ.2018г., в който е удостоверено, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. е заплатено изцяло, и списък на разноските, в който е посочен само адвокатския хонорар. Адвокат С. е осъществил процесуално представителство на И. и М. И. в проведеното на 03.ХІІ.2018г. открито съдебно заседание по делото, в което няма направено изявление относно разноските. Необосновано при тези обстоятелства е твърдението на молителите за незаявено от ответниците искане за присъждане на разноски. Такова е направено още с отговора на молбата за отмяна /което е в съответствие с даденото от ОСГТК разрешение с т.11 от ТР № 6/2012г./ и не е оттеглено впоследствие, поради което е без значение липсата на изявление за това в откритото съдебно заседание. Несвоевременно е искането на молителите за намаляване на разноските поради тяхната прекомерност. Представените още с отговора на молбата за отмяна доказателства за техния размер обосновава възможността за заявяването му до приключването на устните състезания по делото. Но дори да се приеме обратното, заплатеното адвокатско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство на ответниците, е в минимално предвидения в чл.9 ал.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /виж в тази връзка и пар.1 от ДР на Наредбата и чл.78 ал.5 ГПК/ размер. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,