Определение № 3882 от 30.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2024 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.290 ГПК. С молба с вх.№ 9675/23.05.2025 г. и допълнителна молба –уточнение с вх.№ 11717/23.06.2025 г., изпратени чрез електронна поща, ответникът по касационната жалба С. А. Г. иска от ВКС да допълни и измени касационното решение в частта за разноските. „Интендантско обслужване“ ЕАД в писмен отговор оспорва основателността на молбата и на изложените в нея неуважителни и иронични забележки, които не отговарят на правилата за професионално поведение от Етичния кодекс на адвоката. Молбата (първата молба от 23.05.2025 г.) е подадена в срока по чл.248 от страна по делото и искането е допустимо. По основателността на молбата по чл.248 ГПК: С молба с вх.№ 9675/23.05.2025 г. адв. С. Г. иска от ВКС да се произнесе по частната му жалба от 04.03.2022 г. срещу определение на СРС № 20017391/28.02.2022 г. по чл.248 ГПК, която СГС е оставил без разглеждане. С допълнителна молба с вх.№ 11717/23.06.2025 г., изпратена чрез електронна поща, озаглавена „уточнение“, адв. С. Г. пояснява, че липсват мотиви за начина, по който СРС е определил размера на сумата 1 272 лева, която го е осъдил да заплати на „Интендантско обслужване“ ЕАД. С. Г. уточнява също, че не е ясно дали с решението на ВКС е отменена частта на решението на СГС, с което е отменено първоинстанционното определение с № 20017391/28.02.2022 г. по гр.д. № 4141/2017 г. на СРС по чл.248 ГПК, с което ищецът С. Г. е осъден да заплати на „Интендантско обслужване“ ЕАД сумата 1 272 лева разноски. Настоящият съдебен състав намира, че след направеното уточнение е сезиран с искане от С. А. Г. по чл.248 ГПК да допълни и измени решението си, като намали присъдените на „Интендантско обслужване“ ЕАД разноски за първоинстанционното производство. Твърдението на С. Г. (в първата му молба), че СГС не се е произнесъл по частната му жалба от 04.03.2022 г. срещу определение на СРС № 20017391/28.02.2022 г. по чл.248 ГПК, е невярно. С въззивното решение № 5205/13.10.2023 г. по в.гр.д. № 4023/2022 г. Софийският градски съд с изричен диспозитив е отменил решение № 20171849/13.08.2021 г. по гр.д. № 4141/2017 г.на СРС в частта, с която С. А. Г. е осъден да заплати на „Интендантско обслужване“ ЕАД разноски по делото в размер на 1 272 лева и с отделен диспозитив е отменил и определение на СРС № 20017391/28.02.2022 г., с което молбата на С. А. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските е оставена без уважение. СГС е изложил мотиви, че това следва от разминаването на крайния извод на двете съдебни инстанции (за основателността на иска) и от това, че искът на С. Г. следва да се уважи (от различния изход на спора във въззивното производство). Със своето решение № 271/19.05.2025 г. по гр.д. № 1107/2024 г. на ВКС, IV г.о. настоящият съдебен състав е отменил въззивното решение в частта, с която искът е уважен за разликата над 600 лева до 19 057 лева и е отхвърлил иска за тази част. Настоящият съдебен състав е приел, че „Интендантско обслужване“ ЕАД е поискало присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение само за касационното производство, поради което е присъдил такива само за касационното производство. Не и за въззивното и първоинстанционното. Поради това и независимо от изхода от спора в касационното производство със своето решение настоящият съдебен състав на ВКС не е отменил въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която С. А. Г. е осъден да заплати на „Интендантско обслужване“ ЕАД разноски по делото в размер на 1 272 лева. Т.е. настоящият съдебен състав на ВКС не е осъдил адв. С. Г. да заплати на „Интендантско обслужване“ ЕАД разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. В преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК „Интендантско обслужване“ ЕАД не е поискало допълване и изменение на касационното решение в частта за разноските. Тази част от касационното решение (за разноските в първоинстанционното производство) е в полза на С. Г. и изменението и, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на „Интендантско обслужване“ ЕАД за първоинстанционното производство, би влошило положението на С. Г., поради което и настоящият съдебен състав намира, че искането на С. Г. за допълване и изменение на касационното решение на основание чл.248 ГПК в тази част е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от изложеното съдът