Определение № 233 от 07.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 143/2012 г.

ВКСII гражданско отделение07.06.2012 г.докладчик Здравка Първанова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение 26.01.2012г. по гр.д.№ 557/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е образувано по частна жалба на Й. С. Т., Л. С. Т., Т. С. Т. и И. С. Г., [населено място], срещу определение от 26.01.2012г. по гр.д.№ 557/2011г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл.304 ГПК на решение от 17.05.2010г. по гр.д.№ 8542/2009г. на Софийския градски съд. Сочи се, че обжалваното определение е незаконосъобразно. В обжалваното определение е прието, че молбата е недопустима, тъй като А. Й. Т., чиито наследници по закон са молителите, не е имала качеството на необходим другар по смисъла на чл.172 ГПК /отм./ на ответника по иска с правно основание чл.108 ЗС, тъй като бракът и с последния е бил прекратен към момента на неговото предявяване. Постановеното решение не разпростира силата си на пресъдено нещо спрямо Т., поради което и молбата на наследниците по за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.304 ГПК, е недопустима. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в съответствие със закона – 307,ал.1 ГПК. Съгласно уредбата на производството по отмяна – чл.303 – 309 ГПК/2007г./ като двуфазно, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна. При преценка на формулираните в молбата за отмяна доводи, законосъобразно съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че молителите не са легитимирани по молбата с правно основание чл.304 ГПК. Това е така, защото процесният имот към момента на завеждане на иска по чл.108 ЗС, не е бил в режим на СИО, а на обикновена съсобственост, произтичаща от прекратена СИО. Д вамата бивши съпрузи не са имали в производството по делото положението на необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./. Не е била налице съвместна собственост, която да обуслови съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по иска за собственост на придобит недвижим имот по време на брака. При това положение изводите в обжалваното определение за недопустимост на молбата за отмяна са законосъобразни. Ето защо то следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Цитирани разпоредби

5