Определение № 2086 от 10.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1033/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. Б. Й. срещу определение № 79 от 23.02.2026 г., постановено по в.ч.т.д. № 81/2026 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено определение № 1759/ 09.12.2025 г., постановено по ч.т.д. № 736/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което е спряно на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ регистърно производство по подадено заявление за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Ергана филмс“ ЕООД, и искането за спиране на това производство, подадено от Н. Б. Й., е изпратено по компетентност на Софийски градски съд. Ответникът по частната касационна жалба „Ергана филмс“ ЕООД не е подал писмен отговор. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа частната касационна жалба и съобрази данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба, с която съдът е сезиран, е подадена срещу определение на въззивния съд, с което е разгледана частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е уважено искане за спиране на основание чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ на регистърно производство, образувано по заявление за вписване в търговския регистър по партидата на „Ергана филмс“ ЕООД на промяна във вече вписани обстоятелства. Определението на съда по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ представлява акт, който се постановява във връзка с образуваното производство за разглеждане на искания за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. В чл. 536, ал. 3 ГПК е предвидено, че определението за спиране на регистърното производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа на ГПК, в която е уреден редът за обжалване на определения. Определенията на въззивните съдилища, които подлежат на касационно обжалване са посочени в чл. 274, ал. 3 ГПК, като те са тези, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и тези, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. С чл. 274, ал. 4 ГПК обаче е въведено ограничение на допустимостта на касационния контрол на въззивните определения в описаните две хипотези, като е регламентирано, че той е изключен по отношение на тези определения, които са постановени в производство, крайният акт в което не подлежи на касационно обжалване. Регистърното производство, което се спира от съда с определението по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ, е уредено в ЗТРРЮЛНЦ, като то се образува по искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства и актове в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това искане се разглежда от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията, което може или да извърши исканото вписване, обявяване или заличаване, или да постанови отказ да направи това. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ на обжалване пред съда подлежи само отказът на длъжностното лице, като компетентен е окръжният съд, който се произнася с решение. Обжалваемостта на това решение е регламентирана в нормата на чл. 25, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ, в която е предвидено, че то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Следователно нито един от актовете, с които приключва регистърното производство, което се развива по реда на ЗТРРЮЛНЦ, не подлежи на разглеждане от касационния съд. Налице е трайна практика на ВКС, в която се приема, че след като крайният акт, с който приключва регистърното производството, не подлежи на обжалване пред касационния съд, то на основание чл. 274, ал. 4 ГПК е изключен и касационният контрол на определението, с което това производство се спира по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ. В този смисъл е разрешението, дадено в Определение № 354 от 23.09.2020 г., постановено по ч.т.д. № 1277/2020 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 270 от 16.05.2018 г., постановено по ч.т.д. № 588/ 2018 г. по описа на ВКС, II т.о., Определение № 477 от 26.06.2023 г., постановено по ч.т.д. № 910/2023 г. по описа на ВКС, I т.о. и др. Следователно определението на въззивния съд, с което се произнася по подадена частна жалба срещу акта на първоинстанционния съд за спиране на регистърно производство по реда на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 19, ал. 7 ЗТРРЮЛНЦ не подлежи на касационно обжалване. Проверката за правилността на това въззивно определение е изключена, без значение от извода на съда за това дали първоинстанционният акт страда от някой порок и какъв е той – дали води до неговата нищожност, недопустимост, или неправилност. Ето защо не подлежи на касационно обжалване и определението на въззивният съд, с което обезсилва като недопустимо първоинстанционното определение за спиране на регистърното производство, каквото е това, срещу което е насочена частната касационна жалба /аргумент от мотивите по т. 8 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед на това трябва да се приеме, че обжалваното определение на Апелативен съд – Пловдив не подлежи на касационно обжалване и подадената срещу него касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение