Определение № 2875 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3114/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С., [населено място], подадена чрез адвокат А. М.-П. и адвокат Р. Ж., срещу въззивно решение № 372 от 16.11.2023 г. по в.гр.д. № 410/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменено решение № 91 от 09.02.2023 г. по гр.д. № 2952/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, като са уважени исканията на Г. К. Д. определеният от първоинстанционния съд на основание чл. 59, ал. 9 СК режим на лични отношения между него и дъщеря му М. Г. Д. да бъде частично изменен, както следва: всяка нечетна година бащата да има право да взема детето при себе си, с преспиване, за Новогодишните празници от 18:00 ч. на 30-ти декември до 18:00 ч. на последния неучебен ден, официално обявен от Министерството на образованието и науката /МОН/. Всяка нечетна година бащата да има право да взема при себе си детето по време на Великденските празници, за времето от 10:00 ч. на първия, официално обявен празничен ден до 19.00 ч. на последния, официално обявен празничен ден; отменена е и клаузата, според която „в периода, в който бащата осъществява режима на лични отношения с детето с преспиване до навършване дванадесет годишна възраст на детето, то ще пребивава при бащата на адрес [населено място], [улица].“.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК са поставени следните въпроси:

1. „Задължен ли е съдът служебно да следи за наличието на опасност или вреда, която е причинена на детето, или има вероятност да му бъде причинена?“

2. „Задължен ли е съдът служебно да следи за интереса на детето, съобразявайки и изследвайки и новонастъпилите в хода на делото факти и обстоятелства, в това число и поведението на родителите?“.

3. „Следва ли съдът да мотивира отказа си да се съобрази с желанието на детето, което е изслушано от съда в съдебно заседание, по въпроса за личните отношения?“.

4. „Кои критерии при преценката си относно режима на лични отношения между малолетното дете и неупражняващия родителските права родител съдът следва да вземе предвид и длъжен ли е при извършването на преценката, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?“.

Поддържа се още наличието и на очевидна неправилност като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. К. Д., със съдебен адрес [населено място], чрез адвокат В. З., с който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а подадената жалба по същество е неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Въззивният съд е приел за установено следното:

Страните по делото са били в брак, по време на който е родена дъщеря им. С решение № 745/15.07.2016 г. по гр.д. № 264/2016 г. на Районен съд – Стара Загора бракът е прекратен, упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, определен е режим на контакти на детето с бащата и съответна издръжка, платима от бащата. Съдът е посочил, че настоящото дело първоначално е образувано по иск на бащата за изменение на упражняването на родителските права и/или евентуално разширяване на мерките относно режима на свиждане на бащата с дъщеря му, но пред въззивната инстанция основните оплаквания на страните касаят режима на лични отношения с бащата и размера на присъдената издръжка. Съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства за наличие на промяната в обстоятелствата, обосноваваща промяна на предходно определения режим на лични контакти между бащата и дъщеря му. Посочил е като такива както умишлено създаваните от майката пречки, възпрепятстващи поддържането на нормални отношения между баща и дъщеря, така и обстоятелството, че детето вече е навършило 11-годишна възраст, емоционално привързано е към своя баща и има желание за по-разширен режим на контакти. Установено е, че бащата притежава необходимия родителски капацитет, за да се грижи за дъщеря си, както и разполага с необходимите битови и финансови възможности за един по-дълъг престой на детето при него. Липсват доказателства бащата да е конфликтна личност, поради което съдът е приел, че не може да се направи извод, че детето би било изложено на риск при него. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите на бащата, че същият е полагал и към момента също полага грижи за детето, което се радва на срещите им. Относно показанията на свидетелите на майката, съдът ги е ценил като дадени от заинтересовани лица, но дори и те са установили, че майката не разрешава на детето да прекара пълноценно време с баща си. Съдът е направил извод, че режимът на контакти е необходимо да бъде разширен, като се е позовал на заключението на вещото лице, че действащият към момента не предвижда достатъчно продължително общуване, за да може детето да опознае баща си в достатъчна степен. За да определи какъв да бъде той, съдът се е ръководил от най-добрия интерес на детето, като е взел предвид и разстоянието между [населено място], където живеят майката и детето, и [населено място], където живее бащата. Във връзка с разширяването на режима е обсъдено и желанието на детето. Посочено е, че пред вещото лице детето е заявило, че обича баща си и иска да прекарва повече време с него, но впоследствие е заявило, че не желае да преспива при него. Тъй като след запитване на съда детето не е посочило причина от обективен характер за последващата промяна в мнението му, то е прието, че тя е плод на въздействието, оказвано от страна на майката. В заключение съдът е приел, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти между детето и бащата следва да бъде допълнително разширен, като бъде предвидено, че детето ще преспива една вечер при бащата на новогодишните и великденските празници, както и като отпадне клаузата, че осъществяването на контактите ще става само на територията на [населено място]. В тази връзка са отхвърлени като неоснователни възраженията на майката режимът на лични контакти с преспиване да бъде обусловен от съгласието на детето за всеки конкретен случай, изразено пред двамата родители. Съдът се е аргументирал, че посоченото искане не кореспондира с трайната съдебна практика и е в пряк разрез с интересите на детето, доколкото го поставя в конфликт на лоялност с оглед установеното поведение на майката, насочено към отчуждаването му от бащата.

Имайки предвид изложените от въззивния съд мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на обжалваното решение.

Повдигнатите в изложението въпроси, доколкото касаят задължението на въззивния съд да следи за интереса на детето и критериите, които следва да възприеме при преценката какъв е този интерес във всеки конкретен случай при определянето на режима на лични отношение с неупражняващия родителските права родител, както и задължението му да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, са обусловили изхода на спора, но те са разрешени в съответствие със задължителната практика, установена въз основа на ППВС № 1/1974 г., както и ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото в т. 1 от тълкувателното решение съдът е задължен служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, когато се произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и личните отношения на детето с неупражняващия родителските права родител. Конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за това какъв е най-добрият интерес на детето следва от редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК. В този смисъл е и съдебната практика, постановена въз основа на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС. В спора за определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан нито с желанията на детето, нито с предложенията на родителите – така решение № 184 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2019 г., III г. о., ГК. Въззивният съд не се е отклонил от тези разрешения. Той е съобразил всички факти, които в конкретния случай са от значение за определяне на най-добрия интерес на детето. Съдът изрично е посочил, че не са установени данни относно личността на бащата, които да доведат да извод, че детето би било в опасност при него, като съдът изрично се е позовал на заключението на вещото лице, че е в интерес на детето да общува по-активно с баща си. В тази връзка първите два въпроса, сочещи на противното, изразяват несъгласието на касаторката с правните изводи на съда, което обаче не е основание за допускане на касационното обжалване.

По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, да установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона като конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои – не, кои възприема и кои – не, също е налице трайна практика на ВКС – Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение по гр. д. № 2296/2019 на ВКС, III г. о., решение по гр. д. № 4566/2018 на I г. о., решение по търг. д. № 2857/2013 г. на ВКС, I т. о., решение по гр. д. № 1411/2019 г. на III г. о. и др. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с тези разрешения, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Няма основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е доразвил правните изводи на първоинстанционния по отношение на наведените от страните възражения за правилността на решението, следвайки правилата на формалната логика и съобразно установената фактическа обстановка.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.