Определение № 143 от 30.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1223/2021 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3680/21.04.2022 г. на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място], за освобождаване на сумата от 192 355,56 лв., внесена като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение № 10190/25.02.2021 г. по гр.д. № 2048/2020 г. на Софийски апелативен съд. Молителят твърди, че производството по настоящото дело е приключило с определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Моли сумата да бъде преведена по негова банкова сметка. В срока за отговор С. Б. П. от [населено място] не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 152/30.03.2021 г. по ч.т.д. № 700/2021 г. Върховният касационен съд, ТК, І т.о., е спрял изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 10190/25.02.2021 г. по гр.д. № 2048/2020 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл.282, ал.2 ГПК относно уважената част в размер на 160 000 лв. от предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 14.03.2019 г. Съдът е констатирал, че ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е представил в обезпечение сумата от 192 355,56 лв., внесена по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 196/08.04.2022 г. по т.д. № 1223/2021 г. Върховният касационен съд, ТК, I т.о., не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 10190/25.02.2021 г. по гр.д. № 2048/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 52/25.03.2020 г. по т.д. № 190/2019 г. на Софийски окръжен съд ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е осъден да заплати на С. Б. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ допълнително сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие ПТП от 10.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г. до окончателното й изплащане. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на производството по делото. В случая с определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение. В този смисъл не са налице предвидените в закона предпоставки, при наличие на всяка една от които страната може да иска освобождаване на внесеното от нея обезпечение. Съдебната практика приравнява на двете хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от взискателя по образувано изпълнително дело. Не е налице и тази възможна предпоставка, тъй като молителят не въвежда такива твърдения и съответно не представя доказателства за извършено плащане. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за връщане на сумата на молителя, поради което молбата следва да се остави без уважение. При промяна на обстоятелствата молителят може да направи ново искане до ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд