Определение № 807 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Георгиев против определение № 9355 от 30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6872/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи по съществото на спора и се иска провеждането на публичен процес с представител на район "Красна поляна" за изясняване на въпроса кой е "прочистил и скрил документите, показващи пълната законност от 1996 г. на разпоредения за премахване магазин". Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответникът – главният архитект на Столична община не изразява становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд от В. Георгиев е оспорена заповед № РА-30-826/18.08.2022 г. на главния архитект на Столична община за премахване на незаконен строеж „Магазин за хранителни стоки и баничарница“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.1108.190 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, с посочен административен адрес. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено на основанията по чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК. За да постанови този резултат, съдът приема подадената жалба за просрочена. Излага съображения, че заповедта е връчена лично на Георгиев на 05.10.2022 г., надлежно удостоверено с подписите на трима служители на районната администрация, а 14-дневният срок за оспорването й е изтекъл на 19.10.2022 г., поради което депозираната на 11.07.2023 г. жалба е извън този срок. Твърденията за узнаване на административния акт в по-късен момент приема за неоснователни и целящи да заобиколят последиците от влязлото в сила определение № 9896 от 16.12.2022 г. по адм. дело № 10085/2022 г. на същия съд, с което на същите основания е оставена без разглеждане предходната му жалба срещу тази заповед. Излага съображения и за липса на правен интерес, доколкото оспорващият не е адресат на административния акт, а задължението за премахване е възложено на ЕТ " С. 2001-В. Георгиев", който не е заличен от търговския регистър. Определението е правилно при следните допълнителни съображения: Изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради нейното просрочие е законосъобразен. От данните по делото безспорно се установява, че заповедта е връчена лично на частния жалбоподател на 05.10.2022 г., а жалбата, по която е образувано адм. дело № 6872/2023 г. на Административен съд – София-град, е входирана в деловодството му на 11.07.2023 г., т. е. след изтичане на посочения в нея 14-дневен срок за оспорване. Настоящият състав не споделя направеното заключение за липса на правен интерес за жалбоподателя, доколкото физическото лице отговаря за задълженията на едноличния търговец, но това не променя крайния извод за недопустимост на оспорването. При извършена служебна проверка е установено, че по предходна жалба на Георгиев срещу същата заповед е образувано адм. дело № 10085/2022 г., приключило с влязло в сила определение № 9896/16.12.2022 г. С него жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на същите основания. При тези данни повторната жалба се явява недопустима и съгласно чл. 159, т. 6 АПК поради наличието на влязъл в сила съдебен акт по адм. дело № 10085/2022 г., с идентичен предмет, с което е прието недопустимост на депозираното от Георгиев оспорване в хипотезите на чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК. Въпросът за процесуалната допустимост на обжалването, насочено срещу заповедта на главния архитект на Столична община, на същите основания не може да бъде пререшаван. В тази връзка са ирелевантни доводите в частната жалба, свързани с липсата на дейност на едноличния търговец и документите за узаконяване на строежа, тъй като е налице пълна идентичност на двете производства, съставляваща абсолютна процесуална пречка за повторното обжалване на същия административен акт, респ. за произнасяне по съществото на спора. Предвид изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение