Определение № 135 от 25.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6418/2014 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. С молба вх. Nо 8504 /23.07.2015 година С. К. Д. чрез процесуалния представител адв. Д. С.- САК е поискал да бъде постановено определение, с което касационния съд да се произнесе по искането за разноски, тъй като няма произнасяне по това искане с решението по делото. Претендира се осъждането на касатора П. Г. за сумата 1800 лв., а на касатора Д. Д. Д. - за сумата 1750 лв. С отговор вх. Nо 9707/07.09.2015 година, подаден от адв. П. Ю. –АК П., в качеството му на пълномощник на касатора Д. Д. Д. се поддържа, че искането е неоснователно и разноските не могат да се присъдят, тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което страната няма право да иска изменение и обжалва решението в частта за разноските, разноските по цитираните договори за правна защита са за заплатени разноски на адв.Г.,която не е представлявала С. Д. пред касационния съд и от нея няма направено искане. В срока по чл. 248 ал.2 ГПК не е постъпил отговор от касатора П. Д. Г.. След преценка на данните по делото, изпълнение процедурата по реда на чл.248 ал.2 ГПК и становището на страните, настоящият състав на ВКС намира: Молбата е подадена в срока по чл. процесуално допустима, като подадена извън срока по чл. 248 ал.1 ГПК. С решение No 37/16.07.2015 година, настоящият състав на ВКС- II г.о. е оставил в сила въззивно Решение Nо 370 oт 18.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 1445/ 2013 год. на АС- Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Пловдив по уважения ревандикационен иск на С. К. Д. от [населено място] по чл. 108 ЗС срещу П. Д. Г. за предаване владението на собствен апартамент в [населено място] с идентификационен номер 56784.531.100.1. 37. Със същото решение е оставено в сила и въззивно Решение Nо 370 oт 18.06.2014 година по гр. възз. д. Nо 1445/ 2013 год. на АС- Пловдив, в частта, с която е потвърдено решението на ОС-Пловдив по уважения ревандикационен иск на С. К. Д. по чл. 108 ЗС срещу Д. Д. Д. за предаване владението на собствен апартамент в [населено място] с идентификационен номер 56784.531.100.1. 21. С цитираното решение, касационният съд няма произнасяне по разноските. Данните сочат, че в качеството си на ответник по всяка една от двете касационни жалби, С. Д. е сключил съответен Договор за правна защита и съдействие пред ВКС с адв. Д. Г.- АК Х., а именно Договор Nо …. от 08.10.2014 година за защита пред касационния съд, със заплатен хонорар от 1800 лв. / хиляда и осемстотин лева/, представен заедно с отговора срещу касационната жалба на Д. Д. / л. 77/ и Договор Nо …. от 06.10.2014 год. за защита пред касационния съд, представен заедно с писмен отговор срещу касационната жалба на П. Г. за заплатен хонорар от 1750 лв. / хиляда седемстотин и петдесет лева/. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Съдът присъжда онези разноски на страната, които са доказани със съответните надлежни доказателствени средства- ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. След като констатира, че искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е направено в рамките на срока по закон, че направените за защита и заплатени по всеки един от посочените договори за правна помощ и съдействие разноски- адвокатско възнаграждение за касационната инстанция / по всяка една от касационните жалби/, включваща писмен отговор и процесуално представителство, задължително по силата на чл. 284 ал.3 ГПК, са доказани по своя размер, настоящият състав на ВКС счита, че молбата по чл. 248 ал.1 ГПК следва да бъде уважена, като всеки един от касаторите бъде осъден да заплати разноските на ответника по касация, заплатени по съответни договор за правна защита и съдействие. Неоснователно са доводите на касатора Д. Д. Д. се, че разноските от 1750 лв., заплатени от С. Д. като ответник по неговата касационна жалба, не могат да се присъдят. Списъкът на разноските, като условие за тяхното присъждане в пълен размер се явява conditio sine qua non за допустимостта на искането само в хипотезата на искане за изменение на присъдени с решението на съответната инстанция разноските. В настоящия случай се касае до хипотеза на искане за допълване на решението на касационния съд в частта за разноските. Без значение за уважаване на искането е обстоятелството, че разноските по цитираните договори за правна защита са заплатени разноски на адв. Г., която не е представлявала С. Д. пред касационния съд и от нея няма направено искане. Разноските са право на страната и от значение е само обстоятелството да са направени от легитимираното лице в рамките за установения от закона срок. По изложените съображения и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия