Определение № 244 от 08.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2156/2018 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Образувано е по подадена молба от П. Б. П., чрез пълномощник адв. Я. Д., съдържаща искане за спиране на невлязлото в сила въззивно съдебно решение № 2852/08.05.2018 г. по гр.д.№ 3763/2018 г. на СГС, ІІ-Д въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение за осъждане на молителя на основание чл.233 ал.2 ЗЗД да върне на П. Б. В., Е. Т. Р., Ц. Н. Р. и И. А. К. държането върху нает по договор за наем от 17.12.2012 г. недвижим имот, представляващ офис № 4 в [населено място], на адрес: [улица], ет.1 и са присъдени разноски. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че искането е процесуално допустимо. Предпоставките за спиране на изпълнението са налице, тъй като осъдителното решение на въззивния съд не е влязло в сила, срещу същото е подадена касационна жалба вх. №72463/25.05.2018 г. на СГС, с преводно нареждане от 07.06.2018г. молителят е внесъл определеното от съда обезпечение в размер на 3 600 лв. и от служебно извършена справка и издадено удостоверение от 08.06.2018 г. е установено, че сумата е постъпила в специалната сметка за обезпечения на Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.