Определение № 1351 от 20.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 590/2025 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№10424 от 28.11.2024 г. от Р. Х. Р. от [населено място] баня, чрез процесуален представител адв.Т., за отмяна на влязло в сила решение №87 от 04.04.2022г. по гр.д.№1035/2021г. на Районен съд - Сандански, с което е прекратян сключения на 31.05.1985г. граждански брак между Г. А. С. и Р. Х. Р. с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В молбата за отмяна се сочат отменителни основаниа по чл.303, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Представя съдебно удостоверение, което счита за относимо към основанието за отмяна по т.4. Излагат се и твърдения, че молителят не е била надлежно представлявана. Ответникът по молбата за отмяна Г. А. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно чл. 303, ал. 2 от ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод. Влязлото в сила решение за развод не само не може да бъде пререшавано, но не е допустима и отмяната му по реда на чл. 303 ГПК. Без значение е дали посочените в молбата обстоятелства са основания за отмяна, както и дали тези обстоятелства са налице. В този смисъл Определение № 50387 от 5.10.2022г. по ч.гр.д. № 3273/2022г. на ВКС, III ГО; Определение № 106 от 12.02.2010г. по ч.гр.д. № 80/2010г. на ВКС, IV ГО и др., която съдебна практика се възприема и от настоящия съдебен състав- Затова молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.о.