Определение от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Алфа Проджект“ ЕООД, с ЕИК 131470091, чрез упълномощения адв. Р. Николов, срещу Решение № 16878 от 16.09.2024 г., постановено по адм. д. № 9137 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2023 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002222003778-091-001 от 21.03.2023 г., издаден от П. Г. Г. на длъжност началник на отдел, орган - възложил ревизията и Ц. Г. Р. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, двете органи по приходите в Териториална дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с Решение № 792 от 12.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) – София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с който в тежест на „Алфа Проджект“ ЕООД са установени задължения по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 39320,82 лв. главница и лихви в размер на 10020,07 лв. за невнесен данък върху добавената стойност (ДДС) от „Алфакомерс Трейдинг“ ООД, с ЕИК 203769504. Наред с това, оспорващото дружество е осъдено да заплати разноски в размер на 4597,27 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

С протоколно определение от съдебно заседание, проведено пред настоящия съд на 20.01.2025 г. е даден ход на делото по същество.

Като пристъпи към произнасяне на съдебното решение по делото, настоящият съдебен състав констатира, че до Съда на Европейския съюз (СЕС) е отправено преюдициално запитване от Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 267, параграф 1, буква "б" от Договора за функциониране на ЕС по следните въпроси:

1. Разпоредбите на § 44 от преамбюла и чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и съответно принципите за прозрачност и съразмерност на отговорността допускат ли образуване на производство по установяване качеството на солидарен длъжник за плащане на ДДС и размер на солидарната отговорност, след като основният носител на задължението вече е престанал да съществува като правен субект?

2. Допускат ли след заличаване на задълженото лице без правоприемство на правата и задълженията му да съществува вписано задължение на това лице, за което впоследствие да отговаря трето лице?

3. Отговаря ли посочената административна практика на националната данъчна администрация на проявлението на принципа на правна сигурност?

Във връзка с отправеното преюдициално запитване е образувано дело C-121/24 г. на СЕС, по което не е постановено решение.

Първоинстанционният съд, постановил обжалваното съдебно решение, е приел за установено, че „Алфакомерс Трейдинг“ ООД е обявено в несъстоятелност. При служебно извършената в Търговския регистър справка се установи, че с Решение № 1246 от 09.11.2022 г., постановено по търг. д. № 1407 по описа на Софийския градски съд за 2021 г. „Алфакомерс Трейдинг“ ООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, като то е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността и е започнало осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. С Решение № 79 от 15.01.2025 г., постановено по същото дело, производството по несъстоятелност на „Алфакомерс трейдинг“ ООД, в несъстоятелност, е било спряно на основание чл. 632, ал. 5 от Търговския закон, като на заинтересованите лица е указано, че ако в срок от една година от вписването в Търговския регистър на това решение не представят доказателства за наличие на достатъчно имущество, което да покрие разноските в производството или не представят документ за предплатени разноски в размер на 10000,00 лв., производството ще бъде прекратено, а търговецът – заличен.

При така установеното, настоящият касационен състав приема, че съображенията на СЕС в решението, което ще бъде постановено по дело С - 121/24 г. и отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси биха могли да бъдат от значение за правилното решаване на правния спор по настоящото дело, поради което е налице основание за спиране на съдебното производството по адм. д. № 10827 по описа на Върховния административен съд за 2024 г. до произнасяне от СЕС по дело C - 121/24 г.

Доколкото с протоколно определение от съдебното заседание на 20.01.2025 г. по настоящото дело е даден ход на делото по същество, това оттегляемо определение следва да се отмени. Производството по делото следва да се спре до произнасяне от Съда на Европейския съюз по дело С - 121/2024 г.

Предвид изложеното и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение