Решение № 607 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2026 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Водоснабдяване и канализация –Варна“ О. срещу въззивно решение № 1322 от 10.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 829/2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 421 от 06.02.2025 година, постановено по гр. д. № 10281/2023 г. по описа на РС – Варна, съдът е осъдил “Водоснабдяване и канализация – Варна“ О. да заплати на [община] сумата от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на улица - по [улица]под № 25, възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила; същото е и необосновано, поради което се моли за неговата цялостна отмяна като бъде постановено ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният от [община] иск като неоснователен и недоказан; евентуално делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът оспорва извода на съда, че „В и К“ - Варна не е изпълнило задълженията си да възстанови състоянието на имоти-публична общинска собственост, представляващи новоизградени улици и тротоари в състоянието, в което същите са били преди да ги разкопае и вследствие на това е причинило значителни финансови вреди на [община]. Твърди се, че въпреки разпределената доказателствена тежест в процеса, ищецът не е ангажирал никакви доказателства, установяващи наличието на противоправно деяние, извършено от служители на ответника, имащо за предмет негово имущество. По така депозираната касационна жалба не е постъпил отговор от ищеца [община]. В проведеното по делото открито съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт Пл.В., която поддържа касационната жалба, моли за цялостна отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск. Ответната по касация страна не изпраща представител. С определение № 2597 от 18.05.2026 година по настоящото гр. дело № 1465/2026 г. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, относими към правния спор, както и да разгледа всички твърдения, доводи и възражения на страните. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира следното: Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото подробно са разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса е налице трайно установена практика на ВКС, част от която са решение № 91/05.11.2020 г. по гр. д.№ 1040/2019 г. на ІІ т.о.; решение №102/20.01.2021 г. по гр. д. № 4451/2019 г. І г.о.; решение №35/13.07.2021 г. по гр. д.№ 1783/2020 г., І г.о.; решение №50194/21.11.2022 г. по гр. д. № 4738/2021 г. на ІІІ г.о.; решение №145/05.08.2021 г. по гр. д. №1178/2020 г. на ІV г.о.; решение № 139/11.03.2025 г. по гр. д. № 1137/2024 г. на ІІІ г.о. и др. В същата е прието, че съгласно задължителните указания в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, запазили своето значение при действието на новия Граждански процесуален кодекс (2007 г.) и доразвити в приетото след влизането му в сила Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд, при самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция доказателствен материал, следва да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора и да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като съд по съществото на спора. Разяснено е още, че уредбата на второинстанционното производство като ограничен въззив, свързано с обвързаността на съда от доводите във въззивната жалба, при проверка правилността на обжалваното решение и ограничаването на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Съдът е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да разгледа в мотивите си всички своевременно заявени доводи и възражения на страните и да даде отговор на наведените в жалбата оплаквания, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства). За да разреши спора между страните съдът трябва да установи кои от сочените от страните факти съществуват в действителността и съответно доколко обосновават доводите, възраженията и исканията на страните. Това установяване се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението. Цялата дейност на съда по определянето на предмета на спора, анализа на относимите доказателства и приетите за установени въз основа на него фактически констатации, както и следващите ги действия по определянето на приложимите към спора правни норми и приложението им към фактическите констатации намира израз в мотивите, които съдът е задължен да изложи към своето решение, независимо от това дали се касае до първоинстанционно или въззивно такова. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалвания правен резултат, въззивният съд е очертал предмета на спора, а именно: производството по делото е било образувано по предявен от [община] иск против „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата в общ размер от 18 120.25 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от настъпило непозволено увреждане, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на [улица], [населено място] в района на кръстовището с [улица]и в участъка от [улица]до [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението. В мотивите си въззивният съд е възпроизвел изцяло съдържанието на исковата молба. Посочил е, че процесната улица, в участък от която има дефекти на асфалта, е собственост на [община] по силата на закон (§7, ал.1, т.4 ПЗР на ЗМСМА във вр. с чл.2, ал.1, т.1 ЗОС); водопроводната и канализационната мрежа на територията на [община] също е публична общинска собственост по закон (§7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от ЗВ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС); съгласно чл.198о, ал.1 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Съдът е констатирал, че между Асоциация по ВиК на обособена територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. и „Водоснабдяване и канализация - Варна" О. е сключен договор с изх.№ РД-16-0415-31/09.03.2016 г. за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВИК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на който [община] е предоставила изключителното право на ответника да стопанисва, поддържа и експлоатира съществуващите и бъдещи публични активи, при спазване на изискванията и ограниченията на ЗВ и че на посоченото основание водопроводът на улица К. също се стопанисва, поддържа и експлоатира от ВиК дружеството. Съдът е отразил текстовете на Наредба на Общински съвет - Варна за условията и реда за прокопаване на елементите на техническата инфраструктура, като е посочил, че ремонтните работи след разкопаване следва да се извършват при спазване изискванията на чл. 74 ЗУТ; според разпоредбите на чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от посочената наредба разкопаване на улични и тротоарни настилки и вътрешно квартални пространства при аварии по водоснабдителната и/или канализационната мрежа се извършва незабавно, след изпращане на уведомление по електронен път до предоставения от [община] е-мейл адрес, на дежурния служител в [община] и районната администрация, с данни за местонахождението на аварията, както и за евентуалната необходимост от затваряне за движение на съответната улица. Посочена е процедурата по тази наредба. Въззивният съд е констатирал, че видно от материалите по делото на 04.09.2020 година, 25.09.2020 година, 19.10.2021 година и 06.01.2022 година, след извършени огледи, са съставени КП от комисия с участието на представители на [община], в които са отразени констатираните дефекти при извършеното възстановяване на настилките от ответника, като са дадени и предписания със срок за отстраняването им; изготвена е количествено-стойностна сметка от [община] за ремонт на участък на [улица]между [улица]и [улица]на стойност 18 120.25 лева с ДДС, представени са договор № Д./02.03.2023 г. и договор № Д./26.04.2024 г. за „Текущ ремонт на пътна и улична мрежа, пътни съоръжения, паркове и елементи на техническата инфраструктура за нуждите на [община] на територията на район „П.", с които ищецът обосновава размера на иска; представена е Извадка от регистъра за авариите, поддържан от В и К-Варна /л. 390/. Въззивният съд подробно е отразил показанията на разпитаните по делото свидетели. Посочил е, че св. А. М. заявява, че от 21.04.2019 година работи в [община]; запозната е с извършения от [община] ремонт на ул. К., била е ръководител на обекта; на 31.08.2020 г. след сигнал, че се разкопава улицата посетила мястото и видяла багер да разкопава цялата улица, поради авария; имало наноси по пътното платно, защото преминала вода с голям дебит; от техниката на „ВиК-Варна" била нарушена целостта на пътната настилка, на платното за движение и на тротоарната настилка; след многобройна кореспонденция и след други аварии „ВиК-Варна" О. възстановило единствено пътната настилка на пътното платно в участъка от [улица] към кръстовището с ул. Д.; не била възстановена целостта на тротоарната настилка в този участък; от авариите била компрометирана надолу асфалтовата настилка и тротоарната настилка на ул. К., от кръстовището с Д. до кръстовището с Т. и този участък не бил възстановен от „В и К-Варна" О., нито асфалтовата настилка на пътното платно, нито асфалтовата настилка на прилежащите тротоар; в момента на аварията и след това забелязали, че голямо количество пясък и земна маса е влязла в линейния отводнител; не е ремонтирана тротоарната настилка в този участък, като след ул. Д. до пресечката с ул. Т., на кръстовището е разбита тротоарната настилка, има големи коловози по пътното платно, защото водата е прониквала под асфалта и също така големи слягания и повдигания на тротоара, както и на пътното платно. Отразени са и показанията на свидетелката Х. Н., която работи в Общинско предприятие „Инвестиционна политика“,а именно: на [улица] година бил извършен основен ремонт - цялостно асфалтиране на улицата, въведен в експлоатация през 2020 година, който бил в гаранционен срок; били уведомени за възникнали В и К аварии; била част от екипа, който е извършвал огледи и съставял КП; констатирали, че има участъци, които са възстановени частично, след В и К авариите, които били на ул. К.; В и К възстановили част от улицата, където е копал багера, където е имало компрометиран участък; дупката била запълнена и асфалтирана, но некачествено. На следващо място въззивният съд е отразил заключенията на вещите лица по двете приети съдебно-технически експертизи, а именно: според заключението на в.л. лице В. К. се установява, че през 2019 година [община] е предприела действия за извършване на основен ремонт на уличната мрежа по плана на 25-ти микрорайон „П.", [населено място], в обхвата на който попада и ул. „К.; за периода от м. 06.2019 г. до м. 08.2023 г. е получена информация за В и К аварии по ул. „К.; при извършения оглед на 22.08.2024 г. вещото лице е констатирало, че в района на кръстовището на [улица]с [улица]не е възстановена тротоарната настилка от бетонови плочи; не са изпълнени залегналите препоръки в констативен протокол № КП 1/19.10.2021 година; не са възстановени от "В и К - Варна" О. асфалтовата и тротоарна настилка - участък на [улица]в района на кръстовището с [улица]и участък „Д." и [улица]в рамките на 182 кв.м.; появилите се коловози в този участък са в резултат на пластични деформации на асфалтовите пластове вследствие на аварии на водопровод, станали в участъците на [улица] до [улица]; компрометираната настилка по трасето на [улица]- южно от кръстовището с [улица]до сградата с адрес [улица] и трасето между [улица]и [улица]е вследствие на голямо количество вода, получено в резултат отстраняването на трите аварии, като при огледите на 26.08.2024 година и 10.09.2024 година техническото им състояние е променено - не е отремонтиран и тротоарът на кръстовището на [улица]с [улица]; стойността на необходимите дейности за възстановяване на асфалтовата и тротоарна настилка в участъците [улица]между [улица]и [улица]и кръстовището на [улица]с ул. „Д. възлиза на 18 761.20 лева. Съдът е посочил, че вещото лице изрично е изяснило и механизма на настъпване на вредите - според него деформациите, които са се получили по износващия пласт на асфалтовата настилка са вследствие на проникване на голямо количество вода в порите на асфалта и под повърхността на асфалта се създава налягане; това довежда до образуването на пукнатини и дупки, които се превръщат в големи дефекти, изискващи скъпо струващо отстраняване от форса на асфалта; голямото количество вода се е получило при отстраняването на авариите по [улица] [улица]; монтираните линейни отоци преди кръстовището на [улица]с [улица]не са поели изпуснатото отводнително водно количество, поради това, че не са били почистени преди това; при нарушена асфалтова структура на пътното платно и едно интензивно движение на моторни превозни средства се е стигнало до образуване на коловози и приплъзването на износващия асфалтов пласт към бордюрите. Въззивният съд е посочил и констатациите на изслушаната повторна СТЕ, изготвена от двама експерти, според които повдигането и деформирането на асфалтовата настилка по [улица]от № 28 до № 32 категорично е вследствие на проникване на водни маси под нея като голям воден поток е проникнал в чакълената основа от ъгъла с [улица]и е излязъл пред № 28, след като е повдигнал асфалта над уличния бордюр; този воден поток е нарушил хоризонталната основа и е надигнал биндера; след това автомобилният поток е затиснал надигналия се асфалт върху разуплътнената основа и разбъркана чакълена подложка и така са се образували процесните изпъкнали деформации по асфалтовата настилка. Съдът е посочил и останалите констатации на вещите лица, касаещи ремонтирани асфалтови участъци по [улица]. Посочено е, че съобразно изявленията на вещото лице Г. в о.с.з. няма невъзстановени участъци по ул. К. в резултат на авариите; вещото лице предполага, че по време на авария 2 - по [улица]под № 25, е възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34 като водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала - тази щета е извън обхвата на посочените 5 аварии, по които щетите са възстановени от В и К; надигнат е асфалт около 20-30 м - от № 32 до № 28; изглежда като гърбица, като „легнал полицай”, което не пречи на преминаването на автомобили. Съдът е посочил, че от изслушаната пред въззивния съд СТЕ, изготвена от в.л. К. М. М., е видно, че процесният участък се намира на [улица]от кръстовището с [улица]до [улица]; експертът изяснява, че [улица]е двупосочна улица, с налични отводнителни съоръжения, където цената само за ремонта на този участък е в размер на 18 120.25 лева, а пазарната стойност е в размер на 102 065.28 лева към датата на експертизата; че наличните отводнителни съоръжения имат за цел да поемат водата върху асфалта, а не под него, т.е. те не служат за аварии на водопреносната мрежа - следователно състоянието им е без значение и не би повлияло на станалото. При тези отразени подробно данни, касаещи събраните по делото доказателства, въззивният съд е посочил, че няма спор, че този, които виновно причини вреди другиму, следва да отговаря за тях; тази отговорност съществува обективно и се осъществява чрез заплащане на обезщетение, което се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деликта; доказването на вредите и на причинно- следствената връзка между тях и поведението на ответника, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал съда с иск за заплащане на обезщетение по реда на ЗЗД; обезщетението на настъпилите вреди се дължи при наличие на причинна връзка между увреждането и претърпените вреди; то следва да се съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за всички имуществени и неимуществени вреди; в тежест на ищеца е да докаже, че действително е претърпял вреди, респ. техния размер, както и причинната връзка между действията на ответника и вредоносния резултат. Съдът се е позовал на показанията на свидетелите на ищеца А. Н. и Х. М., от които, според него става ясно, че техниката на „В и К-Варна" е нарушила целостта на пътната настилка, на платното за движение, на тротоарната настилка, и че след многобройна кореспонденция и след други аварии „В и К-Варна" О. възстановило единствено пътната настилка на пътното платно в участъка от [улица] към кръстовището с ул. Д., но не била възстановена целостта на тротоарната настилка в този участък и че е компрометирана надолу асфалтовата настилка и тротоарната настилка на ул. К., от кръстовището с ул. Д. до кръстовището с ул. Т. като този участък не бил възстановен от „ВиК- Варна" О., нито асфалтовата настилка на пътното платно, нито асфалтовата настилка на прилежащите тротоари. Изводът за отсъствието на ремонт на процесния участък - възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, където водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала, според въззивния съд се потвърждава от повторната СТЕ на в.л. В. К. Т. и В. Н. Г. и се закрепва и от заключението на в.л. М. - касае се за надигнат асфалт около 20-30 м - от № 32 до № 28, които изглежда като гърбица, тип - „легнал полицай". Въззивният съд е направил извод, че „В и К“-Варна не е изпълнило задълженията си да възстанови състоянието на имоти-публична общинска собственост, представляващи новоизградени улици и тротоари в състоянието, в което същите са били преди да ги разкопае и вследствие на това е причинило значителни финансови вреди на [община], причинява неудобство и влошаване на условията за живот на гражданите - конкретно за участъка - [улица]под № 25, е възникнало вълнообразно асфалтово покритие от № 32 до 28, под „К." № 34, където водата е надигнала целия асфалт, но не го е разкъсала, като тази щета не е била възстановена от В и К, за разлика от другия участък на същата улица, за които експертите сочат, че е възстановен от В и К оператора. Съдът е приел, че въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 18 120.25 лева - така, както я предявена. По така изложените съображения въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявения иск. Настоящата касационна инстанция приема, че така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2). Съобразно отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато настоящото касационно обжалване, касационна инстанция приема, че въззивният съд, макар да е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и пълнота, в случая е нарушил това свое задължение като неправилно, с оглед въведения от ищеца предмет на делото, е интерпретирал заключенията на вещите лица по съдебно-техническите експертизи, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновано решение – касационни основания по 281, т. 3 предл. 2 и 3 ГПК. В исковата молба са изложени обстоятелствата, на които се основава предявения на основание чл. 49 ЗЗД иск – ищецът е твърдял, че новоизградената [улица]е разкопана в участъка от [улица]до [улица]от служители на ответника с цел извършване на ремонт за отстраняване на аварии на водопроводи; че за ответника съществува задължение да възстанови разкопаното от него в състоянието, в което е било; причинените на общината имуществени вреди са настъпили в резултат на неговото противоправно поведение; претендира се ответника да заплати на [община] сумата от 18120,25 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на новоизградена асфалтова и тротоарна настилка на [улица], [населено място] в района на кръстовището с [улица]и в участъка от [улица]до [улица]и съставляваща равностойността на цената, която общината трябва да заплати за възстановяването им в състоянието отпреди разкопаването. Въззивният съд, с оглед предмета на делото, въведен от ищеца, е следвало да даде отговор на въпроса има ли и какви разкопавания на улици или тротоари при отстраняване на възникналите аварии на водопроводната мрежа в съответния участък и дали след съответното разкопаване ответникът е възстановил тези участъци, каквото задължение има. Отговорът на този въпрос се съдържа в приетите по делото експертизи. Макар съдържанието на същите да е възпроизведено в обстоятелствената част на въззивното решение, крайният извод на съда за уважаване на предявения иск не е съобразен с констатациите и изводите на вещите лица. Горната установеност налага отмяна на обжалваното въззивно решение. И доколкото не са необходими нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество. По съществото на касационната жалба: По делото е установено, че през 2019 година е извършен цялостен ремонт на [улица]в [населено място] - цялостно асфалтиране на улицата, в експлоатация от 2020 година. Установено е, че към момента на предявяване на иска е налице компрометиране на асфалтовото покритие в определени участъци - деформации по износващия пласт на асфалтовата настилка като при така нарушена асфалтова структура на пътното платно и едно интензивно движение на моторни превозни средства са се образували коловози и преплъзване на износващия асфалтов пласт към бордюрите. Ищецът твърди, че причина за това състояние на улицата е ответникът, който при ремонт на водопроводната мрежа поради възникнали аварии е извършил разкопаване и след това не е възстановил разкопаните участъци във вида, който са имали преди разкопаването. От приетите по делото експертизи се установява, че деформациите, които са се получили по износващия пласт на асфалтовата настилка са вследствие на проникване на голямо количество вода от аварии в порите на асфалта и под повърхността на асфалта се създава налягане. С течение на времето това довежда до образуването на пукнатини и дупки. Пукнатините върху асфалта се превръщат в големи дефекти, които изискват скъпо струващо отстраняване от форса на асфалта. Повдигането и деформирането на асфалтовата настилка по [улица]от № 28 до № 32 категорично е следствие на проникване на водни маси под нея. Голям воден поток е проникнал в чакълената основа от ъгъла с [улица]и е излязъл пред № 28, след като е повдигнал асфалта над уличния бордюр. Този воден поток е нарушил хоризонталната основа и е надигнал биндера. След това автомобилния поток е затиснал надигналия се асфалт върху разуплътнената основа и разбъркана чакълена подложка. Така са се образували процесните изпъкнали деформации по асфалтовата настилка. Вещото лице К. М. установява, че наличните отводнителни съоръжения имат за цел да поемат водата върху асфалта, а не под него, т.е. те не служат за аварии на водопреносната мрежа - следователно състоянието им е без значение и не би повлияло на станалото. Вещото лице В. К. Т. установява, че по възникналите три броя аварии в района разкопаните от ответника участъци са възстановени съобразно изискванията на наредбата на [община] за условията и реда за прокопаване и възстановяване на елементите на техническата инфраструктура. В асфалтовата настилка по [улица]пред № 19а след авария е частично асфалтиран правоъгълник с размери 2 м. на 3 м.; в асфалтовата настилка по [улица]под № 25 след авария е частично асфалтиран многоъгълник с размери 2 м. на 3 м. на 5 м.; в асфалтовата настилка по [улица]под № 34 след авария е изцяло асфалтиран участък на улицата с размери 5,5 м. на 8 м.; в асфалтовата настилка по [улица]пред № 36а след авария е частично асфалтиран правоъгълник с размери 2 м. на 3,4 м.; в асфалтовата настилка по [улица]пред № 38 след авария е частично асфалтиран многоъгълник с размери 2 м. на 4,7 м. на 2,5 м. При така установените факти се налага следния правен извод: Възникването на отговорността по чл. 49 ЗЗД се обуславя от наличието на причинна връзка между възложената работа и настъпването на вредите, причиняването на последните в резултат от противоправни действия или бездействия на служители на дружеството-ответник, като всички елементи на фактическия състав на посочената правна норма трябва да са налице кумулативно. Що се отнася до причинно-следствената връзка, тя е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Изхождайки от твърденията в исковата молба, че противоправното поведение на ответното дружество се изразява в това, че разкопаните от него участъци при ремонт на водопроводната мрежа не са възстановени и съобразявайки заключенията на разпитаните по делото вещи лица, които опровергават това твърдение, се налага извода за неоснователност на предявения иск по чл. 49 ЗЗД. Основната цел на предявения иск е била да се ангажира отговорността на дружеството-ответник за деформациите, които са се получили по износващия пласт на асфалтовата настилка по [улица]в [населено място] вследствие на проникване на голямо количество вода при настъпили аварии във водопроводната мрежа. Причината за тези деформации е изяснена от вещите лица като твърдяното от ищеца бездействие на дружеството-ответник „да възстанови разкопаното от него в състоянието, в което е било“, изобщо не може да се свърже като поведение, довело до тези вреди. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността съдът да приеме, че претендираните вреди са настъпили в резултат на друго противоправно действие или бездействие на ответното търговско дружество извън твърдяното от самия ищец. В случая по делото не се установява противоправно бездействие от страна на ответното търговско дружество да възстанови разкопаните участъци при извършване на ремонт на водопроводната мрежа вследствие на настъпили аварии в района, а дори и такова действително да беше налице, същото не би могло да доведе до претендираните вреди, изразяващи се в деформации и пукнатини в асфалтовата покривка в определен участък на [улица]в [населено място]. Съобразно въведения от ищеца предмет на делото и с оглед събраните доказателства, обсъдени в цялост и в съвкупност, се налага изводът за неоснователност на предявения иск. С оглед изложеното обжалваното въззивно решение следва да се отмени изцяло като се отхвърли предявеният иск като неоснователен. На касатора следва да се присъдят направените от него разноски съобразно крайния изход от спора и представения списък, а именно: в касационното производство - 180.30 евро д. т. и 15.34 евро д. т. за допускане на касационно обжалване 195.64 евро) и 200 евро юрисконсултско възнаграждение; във въззивното производство – 150 евро юрисконсултско възнаграждение; в първоинстанционното производство 357.90 евро за внесен депозит и 150 евро юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на трето г.о.