Определение № 95 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216а и чл. 204, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на „Аква конструкт груп“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, [улица], подадена против определение № 1102 от 20.11.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-935/2025 г. С жалбата се възразява срещу извода на Комисията за необходимост от мотивиране на искането за налагане на претендираната временна мярка и се твърди, че оспореното определение е неправилно и необосновано. Жалбоподателят релевира становище, че поради значителните нарушения на законовите изисквания при откриване на процесната възлагателна процедура, нейното осъществяване би накърнило в голяма степен обществения интерес. Счита, че провеждането на една незаконосъобразна процедура би увредило интересите, както на възложителя, така и на участниците в процедурата. Частният жалбоподател заявява, че разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП не съдържа изчерпателно изброяване на основанията за допускане на поисканото спиране на процедурата и акцентира, че ползите от налагането на временната мярка би довело до икономичност, ефективност и целесъобразност на разходването на публични средства в условията на реална конкуренция. Претендира отмяна на обжалваното определение и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Релевирано е възражение за прекомерност на евентуално претендирано от насрещната страна адвокатско юли юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – заместник-кметът на Община Пловдив, с представено писмено становище по реда на чл. 232 АПК счита частната жалба за неоснователна и претендира оставянето ѝ без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216а, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1102 от 20.11.2025 г. е оставено без уважение искането на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на Парков комплекс „Кан Крум“ УПИ III-540.1164 за обществена зеленина, кв. 64 по плана на ЖР „Тракия“, гр. Пловдив, идентичен с ПИ 56784.540.1420“, открита с решение № F734619 от 21 октомври 2025 г. на възложителя. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на разпоредбите на чл. 204, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП. КЗК е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка и е приела, че оспорващото дружество не е изложило обосновани и подкрепени с доказателства мотиви, даващи основание за извод, че интересите на страните и по-специално тези на жалбоподателя, ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Комисията е преценила, че в предявената жалба не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи налагането на исканата временна мярка, а е посочено само, че провеждането на процедурата би накърнило интереса и възпрепятствало участието на жалбоподателя и на други потенциални участници, поради заложените незаконосъобразни ограничаващи условия. Относно твърдението на "Аква Конструкт Груп" ЕООД за провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществена поръчка и във връзка с развитите аргументи за допуснати нарушения на ЗОП, КЗК е счела, че на този етап от производството не следва да обсъжда и да се произнася дали има извършени такива, защото по този начин ще се стигне до предрешаване на спора по същество. Изведен е извод, че в случая не може да се направи обосновано заключение, че довършването на процедурата ще накърни интересите на жалбоподателя, възложителя или на обществото като цяло. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е свързан с изграждане на парков комплекс в гр. Пловдив, като е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както върху възложителя, така и върху широк кръг лица, които биха желали да го ползват. Комисията е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания. Това е така, защото КЗК точно е констатирала, че е сезирана с жалба вх. № ВХР-2496/29.10.2025 г. от „Аква конструкт груп“ ЕООД срещу решение № F734619 от 21 октомври 2025 г. на заместник-кмета на Община Пловдив за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изграждане на Парков комплекс „Кан Крум“ УПИ III-540.1164 за обществена зеленина, кв. 64 по плана на ЖР „Тракия“, гр. Пловдив, идентичен с ПИ 56784.540.1420“, в която жалба се съдържа искане за налагане на временна мярка "спиране на процедурата". Съдът намира, че в случая Комисията правилно е тълкувала и приложила нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП, която регламентира, че жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП, Комисията се произнася по направеното искане след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. Съгласно чл. 204, ал. 3 ЗОП К3К може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане, като при произнасянето си КЗК следва да направи преценка на възможните последици с оглед интересите на страните по преписката - възложител и жалбоподател, и да изследва последиците от спирането на процедурата във връзка с обществения интерес. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата, като отклонение от редовното протичане на административното производство. В конкретната хипотеза органът по преразглеждането е спазил законовите изисквания и не е допуснал твърдените от частния жалбоподател нарушения. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка е свързан с изграждане на парков комплекс „Кан Крум“ в ж.р. „Тракия“, гр. Пловдив, обхващащ изпълнение на алейна мрежа с моделиране на ландшафтна структура на парка, водни площи и нови земни насипи (хълмове), като е предвидено запазване на съществуващи детски площадки и допълнително проектиране на нови такива, нови кътове за отдих и зони за временни събития, нова площадка за домашни любимци, с изграждане на пътна инфраструктура с необходимите паркоместа, а от сградния фонд ще се реализират „Открита сцена с обслужваща сграда“ с амфитеатрално разположена трибуна с три реда места за сядане, както и допълнителна сграда с предназначение за обществена тоалетна. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презюмира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до повишаване качеството на живот на гражданите на гр. Пловдив, които биха желали да ползват парковия комплекс. Общественият интерес на тези лица е за по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Пак във връзка със значимостта на обществения интерес Комисията е съобразила, че финансирането на обществената поръчка в основната ѝ част се осигурява по Програма BG16FFPR003-1.001 „Подкрепа за интегрирано градско развитие на десетте градски общини – основни центрове на растеж“ по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027, съгласно сключен Договор № РД-02-29-955 от 15 август 2025 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), Управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027 и Община Пловдив – бенефициент. Безспорно целта на своевременното изпълнение на поръчката е подобряване на качеството на живот на гражданите на съответната община, което е една от основните ѝ социални функции и съставлява значим обществен интерес, на който следва да се даде приоритет пред интереса на жалбоподателя, доколкото неблагоприятните последици от забавянето на изпълнението на предмета на поръчката, ще бъдат едновременно значителни и трудно поправими. В мотивите на обжалваното определение обосновано е счетено, че вредите биха били значителни, предвид мащаба и важността на проекта, както и трудно поправими, поради риска от загуба на осигуреното финансиране, в случай че не спази срока и поетите ангажименти по сключеното с МРРБ споразумение. КЗК точно се е обосновала и с приложението на чл. 112, ал. 8 ЗОП, според която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с избрания за изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, освен когато е допуснато предварително изпълнение, с оглед на което интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания за провеждането на една законосъобразна процедура. Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по релевираните твърдения, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло за провеждането на една законосъобразна процедура. Относно развитото от частния жалбоподател становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното икономично изпълнение, с което се защитава обществения интерес, съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени, а тъкмо обратното е възприето от законодателя с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, което налага отхвърлянето ѝ. Предвид изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП, във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,