Определение № 168 от 13.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІV ГПК. Образувано е по молба на В. И. Т. и В. И. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на следните влезли в сила решения: · решение № 722/03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след съответно изменение на решение № 132/01.04.2009 г. по гр.д. № 616/2007 г. на Окръжен съд – Враца, частично са уважени исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), предявени от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (сега Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ)), а от съпрузите Т. е отнето описаното имущество и · решение № 399/03.01.2012 г. по гр.д. № 142/2011 г. на Върховния касационен съд, с което след съответна отмяна на решение № 722/ 03.08.2010 г. по гр.д. № 1314/2009 г. на Софийския апелативен съд, са уважени и другите искове по чл. 28 на КУИППД (сега КПКОНПИ), а от съпрузите Т. е отнет и един застроен имот в [населено място]. Ответникът по молбата КПКОНПИ възразява, че е неоснователна. От Прокуратурата на Република България не е постъпило становище. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира молбата за допустима, а следва да се допусне до разглеждане. Първо, двете решения, чиято отмяна се иска, са постановени по реда на инстанционния контрол по едно гражданско дело и са влезли в сила съответно на 12.05.2011 г. и на 03.01.2012 г. – арг. от чл. 296, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК. Второ, налице е надлежна процесуална легитимация. Искането за отмяна е от ответниците по приключилото гражданско дело, с влезлите в сила решения са уважени исковете по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а решението на Европейския съд по правата на човека е постановено и по жалба вх. № 5075/11 г., която е била подадена от двамата молители. Трето, с решението Европейският съд по правата на човека е установил допуснато от Българската държава нарушение на правата на съпрузите Т. по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г., обн. ДВ бр. 80 от 1992 г., изм. бр. 137/1998 г., попр. бр. 97/1999 г. и бр. 38/2010 г.) и е осъдил държавата да им заплати обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от нарушението. Четвърто, спазен е преклузивният 6-месечен срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно на13.10.2021 г., а молбата 04.02.2022 г. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост. Въпросът за това дали новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, поставен от КПКОНПИ, е по нейното същество, а не по допустимост. При тези мотиви, съдът