Определение № 483 от 31.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4414/2018 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] и И. А. И. срещу определение № 3060 от 09.10.2018г. на Софийски апелативен съд /САС/, постановено по ч.гр.д.№4615/2018г., с което е оставена без разглеждане подадената от тях частна жалба против разпореждане №26896 от 13.08.2018г. на СГС по гр.д.№8321/2017г. в „частта за внасяне на недължима държавна такса по ЗОДОВ”. С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№8321/2017г. В частната жалба са изложени и доводи, че ищците са внесли държавна такса 35лв. при подаване на исковата молба, изпълнили са всички указания на съда като са оспорили единствено внасянето на държавна такса в размер 4%, която е незаконосъобразна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирани страни, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните. Производството по гр.д. №8321/2017г. по описа на СГС е образувано по искова молба, подадена от [фирма] и И. А. И. против Прокуратура на Република България на основание чл.4 §3 Д.. С разпореждане от 24.07.2017г. исковата молба е оставена без движение от първоинстанционния съд и на ищците са дадени конкретни указания за отстраняване нередовности на същата, като едно от указанията е внасяне на държавна такса 4% върху цената на иска след приспадане на внесените при предявяване на иска 35лв. С последващо разпореждане от 03.08.2017г. първоинстанционният съд е разпоредил към делото да се приложат представени съдебни книжа, както и на ищците отново да се съобщят указанията, дадени с разпореждането от 24.07.2017г. Против това разпореждане от 03.08.2017г. в частта на указанието за внасяне на държавна такса 4% върху цената на иска е подадена частна жалба. С атакуваното в настоящото производство определение № 3060 от 09.10.2018г. на САС, постановено по ч.гр.д.№4615/2018г., частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Въззивният съд е приел, че същата е недопустима като подадена срещу съдебен акт по движение на делото, за който самостоятелен инстанционен контрол е изключен. Така постановеното определение е правилно. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение. Съобразно изложеното обосновано и правилно с атакуваното определение САС е констатирал, че жалбата, с която е сезиран, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По тези съображения неоснователна се явява и частната жалба, подадена срещу определение № 3060 от 09.10.2018г. на САС, постановено по ч.гр.д.№4615/2018г. последното като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение