Определение № 7787 от 11.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6345/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от С. И. Я., чрез адвокат Т. Тенев, против определение № 15543/08.05.2025 г. постановено по адм. дело № 2506/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата ѝ молба и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че съдът не е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности в исковата молба. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административният съд се е развило по подадена от С. И. Я. искова молба, с която се претендира заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 25.12.2024 г. – 31.12.2024 г. в резултат на прекъсване на електрозахранването в имота ѝ, намиращ се в [населено място], общ. Угърчин, обл. Ловеч, [улица], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В началото на исковата молба е посочено, че същата е насочена против министъра на енергетиката и Комисията за енергийно и водно регулиране, а в обстоятелствената част са изложени твърденията, въз основа и във връзка с които Я. претендира понесени неимуществени вреди в размер на 60 000 лева. Въз основа на твърденията на ищцата, съдът приел, без да изисква уточнения, че независимо, че има посочени ответници, в обстоятелствената част на исковата молба не се съдържат конкретни изявления за това от кои незаконосъобразни административни актове и/или незаконосъобразни действия и/или бездействия на тези ответници произтичат твърдените вреди. Отделно от това, прието е още, че от изложените в исковата молба обстоятелства се установява, че С. Я. претендира претърпени вреди вследствие неизпълнение на задължението на електроразпределителното дружество да обезпечи непрекъсната и качествена доставка на електроенергия до имота ѝ, като съответно отстрани настъпилата в населеното място авария по електропреносната мрежа. Съдът посочил, че тези правоотношения са договорни, поради което не могат да попаднат в подсъдността на административните съдилища по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като също така електроразпределителното предприятие не представлява и държавен орган, спрямо който да е приложим редът по ЗОДОВ за обезвреда. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Следва да се посочи, че видно от самата искова молба, не се твърди вредите да са настъпили от незаконосъобразни актове на ответниците. Многократно ищецът се позовава на незаконосъобразни действия и бездействия, поради което съдът не е имал основание за връщане на исковата молба по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. Освен това, ако съдът счете, че исковата молба е нередовна, то вместо да пристъпи директно към връщането ѝ, е следвало да я остави без движение и да изиска уточнение на нейната обстоятелствена част. Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение, определението следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Във връзка с горното, исковата молба следва да се остави без движение, а на ищцата следва да се укаже да конкретизира ясно основанието, на което претендира заплащането на исковата сума. В този смисъл Я. следва да конкретизира ответниците, както и в какво се изразява незаконосъобразността на действията/бездействията им. Горното се налага, защото видно от иска, същият е насочен против министъра на енергетиката, а не против юридическото лице – министерството. Ако С. И. Я. успее да внесе ясни, конкретни и логично свързани уточнения по исковата молба, същата следва да бъде разгледана по същество, още повече, че незаконосъобразността на действията/бездействията на даден орган, от които се претендират вредите, се установяват от съда при разглеждане на спора по същество. С оглед изложеното, оспореното определение следва да се отмени като неправилно, а делото следва да се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 вр. чл. 226 АПК, състав на трето отделение