Определение № 10604 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две частни жалби на Д. Т. Г. от [населено място], област Варна, срещу Определение № 6008/03.06.2025г. и Определение № 7707/10.07.2025г., двете постановени по адм. дело № 787/2025г. по описа на Административен съд - Варна. С първото определение е оставена без разглеждане жалбата на Г. срещу мълчалив отказ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ да се произнесе по обжалвано пред нея решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Света Марина – Варна“. С второто определение е уважено искането на НЕЛК за присъждане на разноски след прекратяване на производството по делото. В частните жалби се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове. В срока по чл.232 от АПК не са постъпили възражения от ответниците. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни, по следните съображения: С Определение № 6008/03.06.2025г. АС – Варна е оставил без разглеждане жалбата на Г. срещу мълчалив отказ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ да се произнесе по обжалвано пред нея решение на ТЕЛК, като е приел, че в производството по административен контрол върху индивидуален административен акт не възниква мълчалив отказ, когато контролният административен орган не се произнесе в нормативно определения срок. Преценил е, че в производството по контрол на решения на ТЕЛК няма определен срок за произнасяне на НЕЛК, а указаният такъв по чл.47 ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ е инструктивен. С тези аргументи съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ на НЕЛК не е годен за оспорване административен акт, поради което жалбата на Г. е недопустима и поради това е оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Определението е правилно. Съгласно нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. В чл. 112 ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) законодателят е регламентирал редът, по който се правят обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи срещу актовете на органите на медицинската експертиза на работоспособността, като в т. 4 от същия текст изрично е посочено, че на съдебен контрол подлежат само решенията на НЕЛК.Съгласно чл.113 ал.1 Закона за здравето Органите на медицинската експертиза могат и по своя инициатива да отменят или да изменят неправилни решения на по-долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти в тримесечен срок от постановяването им. Правомощията на НЕЛК при произнасяне по жалби срещу експертни решения на ТЕЛК са регламентирани в чл.51 от ПУОРОМЕРКМЕ. Според тази норма, Националната експертна лекарска комисия може: 1. да потвърди решението на ТЕЛК; 2. да го отмени и да издаде ново решение; 3. да го отмени изцяло или отчасти и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението. С разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) законодателят е предвидил срок от три месеца, считано от датата на постъпване на медицинските документи, в който Националната експертна лекарска комисия следва да постанови своите решения по жалби срещу решения на ТЕЛК. Правилна е преценката на АС – Варна, че както общата процесуална уредба по действащия АПК, така и специалната по Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и Наредбата за медицинската експертиза, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно-отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ е специализираният състав на НЕЛК. Административното обжалване на ЕР на ТЕЛК и постановяването на мотивирано решение на НЕЛК са въведени от законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, тъй като предмет на оспорване пред съда е Решението на НЕЛК. Непроизнасянето на административния орган в нормативно установения срок обаче не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на оспорване по съдебен ред в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК., т.к. срокът по чл. 47, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ за произнасяне с Решение на НЕЛК по обжалването на ЕР е инструктивен, а не преклузивен. Предвид горното, обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на предмет - годен за оспорване административен акт, което е отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производството по обжалване. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК, което изключва произнасянето по същество, т.к. недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда с искане да разгледа спора по същество. При наличието на отрицателна процесуална предпоставка, правилно административният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното пред него производство. С Определение № 7707/10.07.2025г. АС Варна е уважил искането на НЕЛК за присъждане на разноски, с оглед прекратяване на производството по делото. За да присъди претендираните от НЕЛК разноски, съдът се е позовал на нормата на чл. 143 ал.3 от АПК, според която, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В конкретния случай производството е прекратено в хипотезата на неподлежащ на обжалване административен акт - чл.159 т.1 от АПК. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се споделя довода на Г., че ответникът НЕЛК с поведението си е станал причина за завеждане на делото и поради това искането му за присъждане на разноски е неоснователно. Липсата на предмет - годен за оспорване административен акт, е отрицателна процесуална предпоставка за провеждане на производството по обжалване. Безспорно е налице ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което определя недопустимостта на жалбата и прекратяването на образуваното по нея съдебно производство. Налице е хипотезата на чл. 143 ал.3 от АПК, при условията на която АС – Варна правилно е присъдил на ответника разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,