Определение № 3155 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2669/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на „Мега Билдинг“ ООД против определение № 7340 от 23.02.2026 г., постановено по адм. д. № 8054/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което касационната жалба на дружеството против постановеното по делото решение е оставена без разглеждане. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното определение Административен съд София – град констатира, че предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед №РСТ25-РА30-2/10.07.2025 г., издадена от кмета на район „Студентски“ – Столична община, с която на основание чл. 57а, ал. 3 вр. чл. 57а, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗУТ e наредено премахването на преместваеми обекти: Модулни Павилиони - временни преместваеми обекти за търговска дейност“, позовава се на нормата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ и прави извод, че касационната жалба е недопустима, поради което и на основание чл. 231а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 4 АПК оставя касационната жалба без разглеждане. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на касационната жалба. Оспорения административен акт е издаден на основание чл. 57а, ал. 3 вр. чл. 57а, ал. 1, т. 2 и 6 ЗУТ като е наредено премахване на преместваеми обекти. Съгласно правилото на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за: премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1. Следователно постановеното по делото решение не подлежи на касационно обжалване, поради което е налице основанието на чл. 215, т. 4 АПК за оставяне на касационната жалба без разглеждане. Ето защо обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Доводите в касационната жалба, че разпоредените за премахване обекти не са преместваеми са относими към съществото на спора, а именно към материалната законосъобразност на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, но не и към допустимостта на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,