Определение № 3395 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 875/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 23.11.2023г. молба от Й. Д. М. чрез пълномощника адв. Д. за допълване на постановеното по делото определение № 3525 от 14.11.2023г. в частта му за разноските чрез присъждане на направените от молителката разноски за касационната инстанция, а именно адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. Ответниците по молбата М. И. М.-В. и И. И. М. не вземат становище. Ответникът П. И. М. счита, че не следва да носи отговорност за разноски в качеството си на правоприемник на своя баща - ответник по иска. Счита, че не е дал повод за провеждане на производството, не е поддържал касационната жалба и е конституиран само като наследник на баща си. Излага съображения, че искът е предявен от майка му против съпруга й за установяване, че имотът е нейна лична собственост поради това, че е придобит със средства, част от които са получени в заем от сина й П. И. М.. Затова намира за правно неиздържано и житейски неморално да заплаща разноски на майка си по дело за имот, за придобиването на който лично той й е предоставил парични средства. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № 3525 от 14.11.2023г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 24.01.2022г. по гр.д. № 924/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на И. И. М., починал на 10.06.2022г. и заместен от наследниците си М. И. М.-В., И. И. М. и П. И. М.. С определението разноски на ответницата по жалбата Й. Д. М. не са присъдени. Видно, че с отговора на касационната жалба Й. М. е направила искане за присъждане на разноски и е приложен договор за правна помощ за заплатено адвокатско възнаграждение 3000лв. С оглед на това и предвид изхода на спора тя има право да получи направените разноски. Според настоящия състав отговорността за тези разноски следва да се понесе само от М. И. М.-В.. Съображенията са следните: Както е посочено в определението по чл. 288 ГПК касаторът- ответник по иска И. И. М. е починал на 10.06.2022г., след подаване на касационната жалба и като негови правоприемници са конституирани трите му деца И., М. и П.. В отговор на изискано от администриращият съд становище дали поддържат жалбата е постъпило заявление от И. М., че не поддържа касационната жалба; от страна на П. М. становище не е изразено; постъпило е заявление от М. М.-В., че поддържа жалбата и тя е потвърдила представителната власт на адвоката, подписал изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. При тези обстоятелства е прието в производството по чл. 288 ГПК, че след смъртта на касатора производството следва да продължи спрямо тримата му наследници, доколкото изявлението на И. М., че не поддържа жалбата не може да бъде ценено като оттегляне на жалбата в рамките на наследствените му права, а липсата на изрично изявление от П. М. също няма такава последица. Затова съдът се е произнесъл по отношение на тримата правоприемници на починалия касатор. При разпределяне на отговорността за разноски обаче следва да се отчете поведението на всеки от тях спрямо поддържането на спора. И. М. е заявил, че не поддържа жалбата, поради което не следва да отговаря за разноски. П. М. също следва да бъде освободен от тази отговорност предвид изложените в отговора му съображения, че искът се основава на придобиване на имота със средства, които майка му е получила от него. Ето защо направените разноски следва да се понесат от М. М.-В., която единствено е поддържала касационната жалба след смъртта на баща си. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение