Определение № 489 от 12.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 236/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на управителя на „О. С. А.” срещу определение №62 /24.01.2012 г. по ч.гр. дело №42/2012г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия срещу определение от 02.11.2011 по т.д. № 186/2011 г. по описа на ОС-Силистра,с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за отказ от недаване ход на делото и от повторно връчване на книжата. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел без основание, че така обжалваното първоинстанционно определение е от категорията на необжалваемите. Ответникът изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и да остави без разглеждане частната жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за недаване ход на делото и за повторно връчване на книжата, решаващият състав е приел, че обжалваното пред него определение е извън кръга на подлежащите на обжалване по чл.274 от ГПК. Настоящият състав на ВКС счита, че така направеният правен извод е правилен. Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК подлежат на обжалване тези определения, с които се прегражда понатъшното развитие на делото или в изрично предвидените в закона случаи. В случая с обжалваното определение е постановен отказ но съда от недаване ход на делото и от повторно връчване на съдебните книжа или в действителност това определение е извън кръга на подлежащите на обжалване по чл.274 от ГПК. Касае се за определение по хода на делото, срещу пороците на което страната се брани по реда на въззивното обжалване на самото съдебното решение, а не по това на частното обжалване. Следователно, правилно въззивният съд е оставил без разглеждане като недопустима частната жалба срещу така постановеното първоинстанционно определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение