Определение № 3797 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Интертур“ ЕООД, [ЕИК], подадена чрез упълномощен адв. А. Иванова, с искане за допълване на Определение № 1264 от 05.02.2024 г., постановено по адм. дело № 4836/2023 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е присъдил разноски в полза на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение, въпреки отправеното искане в писмения отговор по касационната жалба, представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна по молбата - министъра на туризма не изразява становище. Върховният административен съд, шесто отделение, намира искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, а по същество за основателно по следните съображения: С определението, чието изменение се иска, е отменено протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 15.01.2024 г., с което е даден ход по същество на делото и е оставена без разглеждане касационна жалба на министъра на туризма, подадена против Решение № 1846 от 22.03.2023 г., по адм. дело № 11488/2022 г. по описа на Административен съд – София – град. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оглед направеното изрично изявление, с което се оттегля депозираната касационна жалба от касационния жалбоподател е налице хипотезата на чл. 215, ал. 1, т. 5 от АПК, оставил е без разглеждане серизащия акт и е прекратил производството по делото. В хипотезата на чл. 143, ал. 3 (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) АПК законодателят е предвидил присъждане на разноски на ответната страна, когато съдът прекрати производството. Изискването на нормата е ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото. В случая ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, своевременно е поискал присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, като те са доказани с представения договор за правна защита и съдействие, сключен на 27.04.2023 г., видно от който ответното дружество „Интертур“ ЕООД е заплатило в брой възнаграждение на адв. Иванова от Софийска адвокатска колегия, в размер на 9 000 (девет хиляди) лв., за предоставяне на правна защита и съдействие, изразяващи се в „процесуално представителство защита и съдействие във връзка с подадена касационна жалба по адм. дело № 11488 по описа на АССГ за 2022 г., вкл. изготвяне на отговор на касационна жалба“. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК ( л. 15 от настоящето дело ) и адвокатско пълномощно ( л. 36 от адм. дело № 11488/2022 г. на Административен съд – София-град ). Предвид изхода на делото, на ответната страна – „Интертур“ ЕООД се дължат всички разноски за касационната инстанция, които са поискани в срок и са доказани по размер, доколкото от страна на касационният жалбоподател не са ангажирани доказателства, че с поведението си дружеството е станало причина за завеждане на касационното производство пред ВАС. В случая претенцията на ответната страна е заявена своевременно, като искането за присъждане на разноски в размер на 9 000 лв. е обективирано в отговора на касационната жалба. При тези данни по делото, съдът намира, че административният орган дължи на ответника по касация направените от него разноски в касационното производство. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд, шесто отделение, на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 АПК