Определение № 2226 от 23.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 2160/2024 г.

Производството е образувано по молба, подадена от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, чрез процесуален представител, с която се иска сумата от 18 257, 66 лв. ( 9 334.99 евро), внесена от ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД по сметката на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на невлязло в законна сила Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, да бъде възстановена на молителя. Твърди се, че след постановяването на Решение № 223 от 28.07.2025 г. по т. д. № 2160/2024 г. на ВКС, II т. о., с което след частична отмяна и потвърждаване на обжалваното въззивно решение на Апелативен съд – Пловдив, молителят ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е изплатил изцяло на ищеца З. А. П. задължението в размер на 21 000 лв., поради което са налице предпоставките за връщане на внесената като обезпечение сума по посочената в молбата банкова сметка на молителя. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на З. А. П., който в предоставения му едноседмичен срок не е представил отговор. Настоящият състав на ВКС намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С Определение № 2300 от 22.08.2024 г. по ч. т. д. № 1821/2024 г., постановено от състав на II-ро т. о. на ВКС, е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 248 от 17.06.2024 г., постановено по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение № 2 от 05.01.2024 г., постановено по т. д. № 92/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик в отхвърлителната му част, е осъдено ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, [населено място] да заплати на З. А. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от още 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от още 257,66 лв. – обезщетение за имуществени вреди (разходи за реконструктивна плака), които вреди е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022 г., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 6 000 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. до окончателното изплащане. С Решение № 223 от 28.07.2025 г. по т. д. № 2160/2024 г. на ВКС, II т. о. е отменено Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на Решение № 2 от 05.01.2024г. по т. д. № 92/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на З. А. П. разликата над 21 000 лв. до 27 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022 г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2022 г. до окончателното й изплащане, вместо което е отхвърлен предявеният от З. А. П. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 21 000 лв. до 27 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, които е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022 г. при управлението от виновния водач Е. З. П. на лек автомобил марка „Деу“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.04.2022 г. до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част Решение № 248 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 206/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив е потвърдено. За преценка основателността на искането по чл.282, ал.5 ГПК с Разпореждане № 72 от 12.05.2026 г. на съдията-докладчик по т. д. № 2160/2024 г. на молителя ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е указано да ангажира доказателства за погасяване на присъдените с влязлата в законна сила част на въззивното решение суми в полза на З. А. П.. В изпълнение на дадените указания с молба с вх. № 12051 от 09.06.2026 г. по вх. рег. на ВКС, ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е представило два платежни документа от 28.05.2026 г., удостоверяващи заплащането по сметка на ЧСИ С. П. общо на сумата от 32 480,51 лв., включваща присъдената главница, законната лихва и дължимите суми по образуваното изпълнително дело № 1071 от 2024 г. В предоставения му едноседмичен срок ответникът по подадената молба за връщане на обезпечението - З. А. П., не е представил отговор. Внесената като обезпечение сума съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК има за цел да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложените към молбата с вх. № 12051 от 09.06.2026 г. по вх. рег. на ВКС доказателства е видно, че задълженията на застрахователното дружество към кредитора П. са изцяло погасени и опасност от застрашаване на правния интерес на последния не съществува. След погасяването на присъденото вземане няма основание внесената като обезпечение сума да бъде задържана по сметката на ВКС, поради което същата следва да бъде освободена и върната на молителя чрез превод по посочената в молба с вх. № 12051 от 09.06.2026 г. банкова сметка. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на II-ро т. о.