Определение № 346 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 170/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. М. С. срещу разпореждане от 14.11.2011 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 404/2011 г. за връщане на негова касационна частна жалба вх. № 78618/02.09.2011 г. Излага доводи за неправилност. Ответникът В. Х. Василев е получил препис от частната жалба и не е отговорил в срок. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна срана срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Софийският градски съд е постановил на 15.07.2011 г. определение, като е потвърдил разпореждане на Софийски районен съд от 22.11.2010 г., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Препис от въззивното определение с указание за неговата обжалваемост е връчено на Емил М. С. на посочения от него адрес чрез майка му Л. С. С. на 04.08.2011 г. Е. С. е подал частна касационна жалба на 02.09.2011 г. Администриращият съд я върнал, като посочил, че срокът за обжалване за страната по чл. 275, ал. 1 ГПК е пропуснат. Разпореждането е правилно. Твърдението на Е. С., че е узнал лично в деловодството на съда за постановеното определение от 15.07.2011 г. един ден преди да подаде частната касационна жалба, не се установява по делото, а и е без значение, доколкото има редовно връчване по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК още на 04.08.2011 г., а за срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от значение е първото по време редовно уведомяване на страната. Житейската логика на С., че не би имал интерес да пропусне да обжалва определението, което е в негова вреда, не може да промени установените по делото факти, които сочат, че частната касационна жалба е постъпила близо месец след съобщаване на съдебния акт, вместо в определения от законодателя едноседмичен срок, който е преклузивен. Твърденията, че майката на Е. С. не му предала полученото от нея съобщение от съда и, че той отсъствал от адреса, са без значение за настоящото производство – нямат отражение върху редовността на връчването, нито към пропускането на срока за обжалване. Съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК адресатът може да иска евентуално възстановяване на срока, което става в друго производство. Ако съществуват уважителни причини, срокът може да бъде възстановен, но дори и тогава не е допустимо да се пренебрегне последицата от процесуалното бездействие на страната. В заключение, правилно касационната жалба е върната от администриращия съд. Разпореждането му трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение