Определение № 535 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 454/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат В. Ст. Н. от АК гр. С. - довереник на С. О. Ю., срещу определение № 697 от 25.08.2010 г. по в. гр. д. № 35/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено, тъй като с подаването на молба за правна помощ срокът за отстраняване на указани нередовности на подадени касационни жалби е прекъснат. Ответниците по частната жалба не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Жалбоподателката С. О. Ю., както и М. О. Ю., С. О. А., А. О. Е. и Р. О. Р. са подали касационни жалби от 19.05.2010 г. и от 07.06.2010 г. срещу въззивното решение № 102 от 04.05.2002 г. по в. гр. д. № 35/2010 г. на Кърджалийския окръжен съд, и касационна жалба от 05.08.2010 г. срещу решение № 163 от 01.07.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по същото дело. С разпореждане № 662 от 09.08.2010 г. въззивният оставил без движение жалбите и дал указания за отстраняване на конкретно посочени нередовности. С обжалваното определение съдът върнал жалбите на М. О. Ю., С. О. А., А. О. Е. и Р. О. Р., тъй като намерил, че съобщенията са връчени на касаторите на 13.08.2010 г. и в законоустановения срок, а също и към момента на постановяване на съдебния акт, указанията не са изпълнени. Срещу това определение не са подадени части жалби от касаторите, чиито жалби са върнати. Частна жалба е подадена от С. О. Ю., която се позовава на инициирано от нея производство за предоставяне на правна помощ. Сочи, че с подаването на молбата сроковете за обжалване са прекъснати и към момента все още не са започнали да текат отново. Действително, на 19.08.2010 г. жалбоподателката Ю. е подала молба с вх. № 2640 с искане да й се разреши да ползува правна помощ във връзка с разпореждане № 662 от 09.08.2010 г. Молбата е оставена без движение с разпореждане № 696 от 25.08.2010 г., като разглеждането й от въззивния съд все още не е приключило с постановяване на решение за отхвърляне или за уважаване. Тези обстоятелства обаче, не обосновават наличие на правен интерес от обжалване на определението от 25.08.2010 г. С него въззивният съд не се е произнесъл по касационните жалби на С. Ю., така че процесуалното правоотношение във връзка с предприетото от нея касационно обжалване не е прекратено. Ето защо тя не е и легитимирана да обжалва този съдебен акт. Като недопустима, подадената от нея частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.