Определение № 1513 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2026 г.

Производството е по чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. П. Д. от град София, депозирана чрез пълномощник адв. М. Попов, против определение № 42368 от 17.12.2025г., постановено по адм. дело № 8434/2025г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което касационната жалба, подадена от Л. П. Д. срещу решение № 34733/23.10.2025 г. по адм. дело № 8434/2025 година на АССГ, е върната. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се претендира за неговата отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав от четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК първоинстанционният съд е върнал касационната жалба на Л. П. Д. срещу решение № 34733/23.10.2025 г. по адм. дело № 8434/2025 година на АССГ. С посоченото решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. срещу заповед № РНД25-РД56-249 от 18.07.2025г. на кмета на СО, район „Надежда“, с която са прекратени наемните правоотношения с жалбоподателя и членовете на домакинството му – съпруга и две деца, за общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес], на основание чл. 46, ал.1, т.7 от ЗОС. За да достигне до извод за процесуалната недопустимост на касационната жалба на основание чл. 215, т. 4 от АПК, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено в производство по оспорване на заповед издадена на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС, с която е прекратено наемно правоотношение, а съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от ЗОС решението на първоинстанционния съд е окончателно. Така постановеното определение е правилно. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Д. против заповед на кмета на район „Надежда“ в Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е прекратено наемното правоотношение за общинско жилище, находящо се в град София, [жк]. С решение № 34733/23.10.2025г. съдът е отхвърлил жалбата като погрешно е посочил, че решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от ЗОС (доп., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по ал. 2 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като решението на административния съд е окончателно, т. е. не подлежи на касационно оспорване. Погрешното посочване от съда, че решението подлежи на обжалване, не му придава съдебна обжалваемост, която е изключена по силата на закона. Съобразно чл. 213а, ал.2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215. Според чл.215, т.4 от АПК, касационната жалба се оставя без разглеждане, когато е подадена против решение, което не подлежи на касационно оспорване и процесният случай е именно такъв. Поради това първоинстанционният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че касационната жалба на Д. против решението е процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, тъй като е налице отрицателна процесуална предпоставка за развитие на касационното производство, за която съдът е задължен да следи служебно. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение