Определение № 4851 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4162/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение12.10.2026 г.докладчик Невин Шакирова
Диспозитив
ДОПУСКА на основание чл. 307, ал. 1 от ГПК до разглеждане молба на Р. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], подадена лично и чрез назначен от съда процесуален представител адв. Я. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 178/07.02.2018г. постановено по гр.д. № 8183/2017г. по описа на Районен съд – Плевен. УКАЗВА на Р. Д. Д., чрез назначения й от съда процесуален представител адв. Я. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да изложи твърдения за деня, в който е узнала или й е било връчено Експертно решение на ТЕЛК № 92724/08.12.2025г., както и да представи доказателства за момента на узнаването или връчването. След изпълнение на дадените указания и след положителна преценка на съдебния състав за срочност на молбата, делото да се докладва на Председателя на отделението за определяне дата и час за провеждане на откритото съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, т. 1 от ГПК. Образувано е по молба на Р. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], подадена лично и чрез назначен от съда процесуален представител адв. Я. Д. за отмяна на влязло в сила решение № 178/07.02.2018г. постановено по гр.д. № 8183/2017г. по описа на Районен съд – Плевен. С това решение са отхвърлени предявените от Р. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] против УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата със Заповед № 229/04.09.2017г., издадена от изпълнителния директор на болницата; за възстановяване на ищцата на длъжността „санитар“ в отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно-диагностични кабинети и дневен стационар в болницата, която е заемала преди уволнението и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3985.14 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.09.2017г. до 13.03.2018г. От извършеното върху решението отбелязване е видно, че същото е влязло в законна сила на 26.06.2018г. Молбата е основана на твърдения за наличие на открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно при решаването му и не е могло да бъде представено при разглеждането му, а именно Експертно решение на ТЕЛК № 92724/08.12.2025г., издадено след постановяване на съдебното решение. Молителката твърди, че в това решение й е определена 46% трайно намалена работоспособност при водеща диагноза – исхемична кардиомиопатия, която е основана на медицински документи и заболявания, съществували в значително по-ранен период, с давност и произход предхождащи момента на прекратяване на трудовото й правоотношение през 2017г. Поддържа, че ЕР на ТЕЛК е нов писмен документ, който не е съществувал към момента на разглеждане на делото през 2017-2018г., поради което обективно не е могъл да бъде представен като доказателство по делото. За да обоснове значението на новото писмено доказателство за делото, молителката се позовава, че в решението си РС – Плевен е обсъдил психичните заболявания на ищцата, приложението на закрилата при уволнение по чл. 333 от КТ, необходимостта работодателят да поиска становище и разрешение за уволнението от компетентните органи, но въз основа на обсъждане на приетите по делото писмени медицински доказателства, достигнал до извод, че не нарушена специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Доколкото новото ЕР на ТЕЛК установява наличието и характера на заболяванията й въз основа на документация, проследена във времето, то наличието му по делото, би обусловило различен краен изход на спора за законосъобразността на уволнението. Така извежда, че значението на новото писмено доказателство е съществено за делото. Отправя искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на оспореното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, който да постанови ново решение по същество на спора. В срока по чл. 306, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от ответника по нея УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, [населено място]. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че молбата за отмяна изхожда от надлежно легитимирана и заинтересована страна – ищец по делото с правен интерес от исканата отмяна; насочена е срещу влязло в сила въззивно съдебно решение, което е неблагоприятно за молителката; отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК и в нея се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. От данните по делото съдът не може да направи преценка за срочност на подаването й съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, за което на молителката следва да се дадат указания. Налице са предпоставки за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение