Решение № 9301 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2017 г.

Решение № 9301 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6441/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 634 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 103/2016 г. Административен съд - гр. В., е отменил ревизионен акт /РА/ № 181301322/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., ИРМ С., потвърден с Решение № 439/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В., с който на ЕТ "С. М. - Дея", с. Ч., община Две могили, област Р., представлявано от С. М., ЕИК ********* са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. 15.12.2008 г. - 31.10.2012 г., както и допълнителни задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за д. п. 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. общо в размер на 49514.35 лв. главница и лихви за просрочие общо в размер на 12230.73 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика "- гр. В.. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да реши спора по същество, като потвърди оспорения ревизионен акт изцяло. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответника по касационната жалба ЕТ "С. М. - Дея" чрез своя процесуален представител адв. Енчева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба на директор на Д"ОДОП"-гр. В.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд В. е отменил ревизионен акт № 181301322/06.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., ИРМ С., потвърден с Решение № 439/30.08.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. В.. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. След това решаващият съд е възпроизвел установената фактическата обстановка по време на ревизията /л. 51 - 57 от делото/ и основанията на органа по приходите да определи данъчните задължения, предмет на спора. На отделен ред е описано и заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното оспорване съдебно-икономическа експертиза. На база на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е пристъпил към формиране на своите правни изводи по законосъобразността на оспорения ревизионен акт. Обосновал е извод за липса на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като приходната администрация не е установила и доказала по никакъв начин стоките, предмет на изследваните фактури от "Метро кеш енд К. Б." ЕООД да са доставени в склада на данъчно задълженото лице, впоследствие да са били продадени, а приходите точно от тези продажби да са укрити. Решението на Административен съд - гр. В. е правилно като краен резултат, но не по мотивите, изложени в него: Съгласно съдебната практика и на ВАС по аналогични спорове относно фактурите, издадени от "Метро кеш енд Кери", несъстоятелни са твърденията на ревизираното лице, че част от стоките са били използвани за лично потребление. Отношенията между "Метро кеш енд кери България" ЕООД и неговите клиенти са регламентирани от Общи условия, които клиентът приема. Съгласно тези условия фактическото предаване на стоките по фактурите става на датата на извършване на продажбата, на приносителя на клиентската карта, който с плащането на фактурираната стойност потвърждава получаването им. От изложеното следва, че независимо, дали фактурите са подписани от ревизираното лице като получател, то същото като притежател на клиентска карта се е съгласило с Общите условия за пазаруване във веригата, респективно е получило стоките на датата, на която същите са били закупени посредством неговата карта. Освен това видно съдържанието на фактурите закупените стоки в голямата си част са в количества и брой на съответните продукти, съответстващи по предназначение за търговската дейност на ревизираното лице, а не за лични нужди. Показанията на разпитаните свидетели не променят в никаква степен възприетите вече изводи, доколкото същите са твърде общи - без данни за дати, артикули и размер на сумите, които са заплатени. Дори хипотетично да се приеме, че въпросните свидетели, които са заинтересувани предвид отношенията им с ревизираното лице - син, тъст, както и други трети лица са ползвали клиентската карта на жалбоподателя, издадени от "Метро кеш енд Кери" ЕООД, и са закупували стоки за себе си (за които са издадени фактури с посочен получател ЕТ "С. М. - Дея"), то от техните показания не се установява, че именно стоките по спорните фактури или част от тях са закупени от тези лица за лично потребление. Независимо от гореизложеното, вземайки предвид заключението на вещото лице, настоящата инстанция счита за оборени констатациите на обжалвания ревизионния акт. Първоинстанционният съд е посочил изводите на вещото лице, които е кредитирал напълно. На първо място, вещото лице е установило по-малка обща стойност на продажбите, отразени в системата VAT в таблицата, с тези покупки, които са взети в ревизионния акт и ревизионния доклад при извършване на корекцията. Много важна е констатацията, че в книгите за приходи и книгите за разходи на ревизираното лице се установява, че една голяма част от фактурите не само на "Метро кеш енд К. Б.", но и на другите доставчици, са отразени в книгата за материални запаси, което не е отразено никъде в ревизионния акт и ревизионния доклад. Според поясненията на вещото лице в съдебно заседание от 11.05.2016 г., това означава, че при десет издадени фактури от "Метро кеш енд К. Б.", които са извлечени от системата VAT и отразени пет от тях в счетоводството, би следвало да се включат и коригират само петте, което не е направено. Относно реализацията на стоките по същите фактури вещото лице счита за физически невъзможно приетото от ревизиращия орган, че в деня на продажбата на стоката е реализирана в деня на закупуването и. Констатира пропуски и грешки в подхода на ревизиращия орган при определяне на наличностите към 01 януари и към 31 декември на съответната година, изразяващи се в изследвани само салдата на стоките, но е и движението им от началния до крайния момент на финансовата година. Правилно първоинстанционният съд е приел, че това не дава възможност да се определи в действителност стоковия поток, който минава като покупки, и на базата на този стоков поток и надценката за продажбите, да се формира размер на продажбите, тъй като подхода на приходните органи противоречи на Закона за счетоводството и стандарта за отчитане на стоково-материални ценности. Тези констатации на вещото лице не са оспорени и оборени по съответния ред, поради което съдът правилно е кредитирал заключението му, като се е позовал на него в решението си, и въз основа на което и извел законосъобразен извод за основателност на жалбата на ревизираното лице. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 4 800 лв. съгласно приложения списък. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,