Определение № 3730 от 07.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2791/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 11965/08.06.2026 г. на И. Б. И., със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ж. М., срещу определение №2125/23.04.2026 г. по гр.д. №1521/2026 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 1063/26.09.25г. по в.гр.д. 529/25г. на Пловдивски окръжен съд. В обжалваното определение е прието, че молбата за отмяна е недопустима, защото съгласно т.3 от ТР №7/17г. на ОСГТК решението, постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежи на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Решението по чл. 435 ГПК не се ползва със СПН, защото има за предмет действията на съдебния изпълнител, а не претендираното материално право. За защита на материално право по време на изпълнителния процес законът предвижда друг ред за защита, която процесуална възможност изключва извънредния способ за отмяна по чл. 303, ал.1 ГПК. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно е направен извод в обжалваното определение, че молбата за отмяна е недопустима, защото според ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че институтът на отмяната се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици. Според т.3 на посоченото ТР решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.