Определение № 98 от 12.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Л. Л. К., депозирана чрез адв. М. К., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 4869 от 28.10.2025 г. по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че на пълномощника на насрещната страна не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от закона за адвокатурата, тъй като представляваният не бил материално затруднено лице. Евентуално моли възнаграждението да бъде намалено при съобразяване на решението на съда на Европейския съюз по дело № С-438/22, което изключва приложимостта на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. Изм. ДВ бр. 14/2025 г./, като заявява, че с молбата по чл. 248 ГПК прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Насрещната страна Ф. А. Д. чрез адв. П. П. оспорва молбата по съображения, изложени в депозираното становище. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. За да осъди касатора и молител в настоящото производство да заплати на пълномощника на ответника по касация адвокатско възнаграждение в размер на 4266 лв., настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от закона за адвокатурата адвокатският труд е нормативно уреден като възмезден, поради което адвокатско възнаграждение се дължи и в случаите на предоставена безплатна правна помощ. Взел е предвид, че такова следва да бъде присъдено съобразно изхода на спора по аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, като същевременно е отчел, че според Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика, предвидените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС не обвързват съда, но може да служат като ориентир при определянето им. При преценката за дължимия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по касация съдът се е ръководил от вида и обема на търсената съдебна защита, положения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените от него действия, както и пазарните условия в страната. Въз основа на тази комплексна преценка Върховният касационен съд в настоящия си състав е намерил определения адвокатски хонорар за съответстващ на принципите за възмездност и пропорционалност, като в случая липсват основания, съдът да отстъпи от това свое становище. Ето защо, молбата за изменение на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,