Определение № 350 от 02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4449/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на А. К. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Н. К., за отмяна на влязло в сила решение №І 40-87 от 21.10.2013г. по гр.д.№27854/2012г. на Софийски районен съд. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Излагат се твърдения, че молителят не е могъл да участва в съдебното заседание по делото лично поради нарушаване на правилата за призоваването му – чл.47 ГПК – за съдебното заседание по делото. Молителят сочи и основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК по съображения, че поради допуснатото нарушение не е могъл да представи по делото относими доказателства. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] и третото лице-помагач ТАЕС [фирма] не вземат становище по молбата. Върховният касационен съд, ІІІ гр.отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молбата за отмяна на решението е подадена на 08.05.2014г. в деловодството на СРС, като няма данни молителят да е узнал за решението повече от три месеца преди това, поради което следва да се приеме, че молбата е подадена преди изтичане на тримесечния преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. С молбата е атакувано решение, с което е решен спорът по същество, което решение подлежи на отмяна. Молбата е подадена от легитимирана страна и в нея е посочено мотивирано основание за отмяна. Представен е банков документ за внасяне на дължимата държавна такса за производството по отмяна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІг.о. намира, че молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд.