Определение № 1584 от 31.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 767/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 264 от 31.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2648/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което без уважение е оставено искането му с вх. № 1986 от 27.01.2025 г. да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС за обжалване на постановеното по същото дело определение № 3087 от 28.11.2024 г. За да постанови определението въззивният съд е намерил, че искането на молителя не следва да бъде уважавано, на първо място, поради ниския размер на дължимата държавна такса, чието заплащане декларираните доходи позволяват без особено затруднение, и на второ място - с оглед обстоятелството, че в декларацията си молителят не е посочил качеството си на управител, респ. член на съвета на директорите, на множество търговски дружества, сред които „Цемтрейдконсулт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], „Хелтпродукт“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и мн. други, от които дружества лицето не е декларирало дали получава възнаграждение в качеството му на управител, респ. член на съвета на директорите. В жалбата си М. Д. навежда твърдения за неистинност на възприетите в обжалваното определение обстоятелства, като поддържа да не е страна по никакви договори за управление и да не получава никакви доходи като управител. Заявява също, че не притежава никакви дялове и акции в търговски дружества. Счита обжалваното определение за тенденциозно и незаконосъобразно като постановено от незаконен съдебен състав, за който са налице основания за отвод по смисъла на чл. 22 ГПК. Моли за неговата отмяна и за уважаване на молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15 лева. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери данните по делото, намира постъпилата частна жалба за допустима като редовна и подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: При направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаването на страната от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, т. е. доколко материалното състояние на страната, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, му позволява нейното заплащане. В разглежданата хипотеза декларираните от молителя обстоятелства, както и служебно установените и известни на съда факти от значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, не дават основание да се приеме, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по подадена от него частна жалба в размер на 15 лева. По данни на самия жалбоподател същият получава инвалидна пенсия в размер на 606,40 лева по решение на ТЕЛК от 30.11.2022 г. за установена 85% намалена трудоспособност поради рак на лимфата. Като източник на средства за издръжка сочи заеми и пари от роднини без конкретни данни за техния размер, и още получавана инвалидна пенсия от неговата съпруга в размер на 504,40 лева. Декларира, че няма никакво дялово участие в дружества и не получава дивиденти, регистриран е като ЕТ „СНЕМО МАРС - М. Д.“, но не реализира приходи от тази дейност. При справка в Търговския регистър (ТР) обаче, се установява неистинност на заявените от молителя твърдения относно участието му в търговски дружества. Същият е вписан като управител, както следва, на: „БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „Ц. Т. ТРЪСТ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „Х. ТРЕЙДЕР ТРЪСТ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „СПА ЦЕНТРОВЕ И ДЕТОКСИКАЦИЯ“ ООД, ЕИК 201158973; „НЕД ОЙЛ КЪМПАНИ“ ЕИК[ЕИК]; „Княжество Династия Д. Х.“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „ДИНАСТИЯ МГМ“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „ДИНАСТИЯ Д. - Х.“ ООД, ЕИК[ЕИК]; „Д и М Д. КОНСУЛТИНГ-Х.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК]; „ГОЛДБЕРГ ГРУП“ ООД, ЕИК[ЕИК]. Вписан е в ТР още като член на съвета на директорите/управителния съвет, на: „Д ИМД. ДИСТИЛЪРС“ АД, ЕИК[ЕИК]; „НАУЧНО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ИНСТИТУТ Д.-Х.“ АД, ЕИК[ЕИК]; „Д ИМД. КАПИТАЛ“ АД, ЕИК[ЕИК]. Упражнява също така дейността управител на Сдружение „МОРАЛ И ЧЕСТ ЗА БЪЛГАРИЯ“, ЕИК[ЕИК]. Регистриран е и като неограничено отговорен съдружник в събирателно дружество „Д. - ГЛОБУС“, ЕИК[ЕИК]. Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ и на основание чл. 23, ал. 6 от същия закон, вписаните обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър се считат служебно известни на съда, като самото вписване е достатъчно основание отразените обстоятелства да се приемат за доказани. По аргумент от разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 5, съответно чл. 221, т. 5 ТЗ, дейността на управителите и членовете на управителните съвети на търговските дружества е възмездна. В случая не са представени доказателства, които да установят, че обратно на въведения в закона принцип, молителят изпълнява дейността на управител, респ. на член на управителния съвет, напълно безвъзмездно и то по отношение на всички горепосочени дружества. Несъстоятелни са също така оплакванията за незаконност на съдебния състав, постановил оспорваното определение. Обстоятелството, че съставът си е правил отводи по други дела на молителя, не може да се възприеме като „грубо нарушаване на Европейското право“. За да е налице нарушение на правото на страната на справедлив и безпристрастен съд, следва конкретните обстоятелства по делото да разкриват такова предубедено отношение на съдебния състав, което да се е отразило на законосъобразността на постановения от него съдебен акт. В разглежданата хипотеза липсва основание за подобна констатация. При съвкупната преценка на заявените от жалбоподателя обстоятелства и като се вземат предвид данните относно значително по-големия обем от имуществени права, с които същият разполага, се налага изводът, че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 15 лева не е непосилно за него. Ето защо постъпилата частна жалба се явява неоснователна, обжалваното определение на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,