Решение № 14877 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2010 г.

Решение № 14877 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5995/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Делчо Недев Марков от с. Нова Надежда, област Хасковска, чрез пълномощника адв. Митко Цветков, против решение № 274/25.02.2010 г., постановено по адм. дело № 830/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 260800593/17.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът е формирал изводите си при неправилно тълкуване на свидетелските показания, изслушани по делото и на заключението на вещото лице. От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е реализирал заедно със съпругата си приходи от селскостопанска дейност, които са в размер достатъчен за предоставяне на въпросния заем. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че правилно данъчните задължения са определени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК, след като са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив, поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 432/22.03.2010 г., е отхвърлена жалбата на Делчо Недев Марков от с. Нова Надежда, област Хасковска, против РА № 260800593/17.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с решение № 242/10.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който са определени дължими суми за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. общо в размер на 10131,06 лв., от които 6663,19 лв. главница и лихви в размер на 3467,87 лв. Жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 652 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че за 2004 г. данъчните задължения на ревизираното лице правилно са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, изразяващо се в несъответствие между декларираните приходи с финансовото състояние през ревизирания период. Установено е при ревизията, че през 2004 г. лицето е предоставило заем в размер на 50000 лв., а е получило доходи само от пенсия в размер на 2097,59 лв., не са установени спестявания за предходните години. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че заедно със съпругата си Николина Маркова е реализирал приходи от селскостопанска дейност - продажба на животни и аренда на земя, които са му позволили предоставянето на въпросната сума в заем на трето лице. В тази връзка е изложил, че от свидетелските показания се установява, че семейството на жалбоподателя е отглеждало 6-7 крави и 6-7 свине - майки за около 5-6 години, както и пилета в инкубатор, но е посочил, че от тези показания не може да се установи какво количество животни са били продавани годишно, на каква цена и респективно - какъв е бил приходът на семейството, тъй като свидетелите не са присъствали на продажбите. Съдът е изложил също, че не възприема изводите на вещото лице по съдебната експертиза относно реализираните от семейството приходи от продажба на животни и мляко в размер на 82857,50 лв., тъй като заключението е изготвено единствено въз основа на данните, съдържащи се в свидетелските показания. От данните по делото не е доказан реалния приплод на животните, реално извършените продажби и печалбите от тях. Не е доказано и получаването на доход от отдаването под аренда на земеделски земи, тъй като представеният договор доказва само съществуването на облигационно правоотношение, но не и получаването на уговорената престация в натура - килограми жито за декар годишно, липсват доказателства и за евентуална продажба на житото и за получената цена. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не са оборени фактическите констатации в РА. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е неправилно. Безспорно е, че при извършената ревизия е установено, че за всички ревизирани години - 2002 г. - 2007 г. Делчо Марков е получавал доходи от пенсия и от заплата за последните три години. Същевременно е установено, че на 12.07.2004 г. е предоставил в заем на трето лице сумата 50000 лв. При изследване на имущественото му състояние, както и това на съпругата му Николина Маркова, на която също е извършена ревизия, е установено, че получените и декларирани доходи и приходи не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето, което е прието като основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. При определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци са взети предвид получените доходи от пенсии на ревизираното лице и на съпругата му, статистическите данни за необходимите средства за издръжка на семейството, отчетена е липсата на доказателства за спестявания и доходи от други дейности, в резултат на което е прието, че е налице превишение на разходите над приходите за ревизираното лице и съпругата му общо с 50703,36 лв., която е приета като недоказан доход от други източници. Като данъчна основа за ревизираното лице е определена половината от тази сума - 25351,68 лв., като е отчетен института на съпружеската имуществена общност, и е определено данъчно задължение в размер на 6663,19 лв. и лихва - 3467,87 лв. Настоящият състав споделя извода за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, доколкото е безспорно, че за процесната година - 2004 г. лицето не е подало годишна данъчна декларация за получени доходи, размерът на получената пенсия е общо 2097,59 лв., а от лицето е предоставен заем на трето лице в размер на 50000 лв. Във връзка с преценката на произхода на тези средства обаче съдът е допуснал неправилно тълкуване на събраните доказателства. Анализът на тези доказателства води до извода, че твърденията на жалбоподателя, че средствата са получени от продажба на селскостопанска продукция, са доказани. От показанията на двамата свидетели, разпитани по делото се установява, че жалбоподателят и съпругата му са отглеждали животни - крави и свине, в продължение на 5-6 години, от които са получавали приплод, които са продавали, както и получаваното от кравите мляко; семейството е отглеждало също пилета в инкубатор. Свидетелите установяват броя и вида на животните, периода през който са отглеждани, както и начина на изхранване на животните - чрез зърно, получено от отдадените под аренда земеделски земи, както и от покупка. Отдаването на земите под аренда е доказано чрез представения договор, а реалното получаване на уговорената престация в натура - чрез свидетелските показания. От заключението на съдебната експертиза е установен размера на получените доходи от продажбите на приплода, който е определен въз основа на свидетелските показания и средните показатели за съответните животни, както и от продажбата на мляко и яйца. Според това заключение общо реализираният приход от семейството е в размер на 82857,50 лв., който е по-голям от предоставените в заем средства в размер на 50000 лв. Доколкото няма основания за съмнения в достоверността и обективността на свидетелските показания от една страна, а от друга - относно компетентността и обективността на вещото лице, то съдът неправилно е игнорирал тези доказателствени средства. Предвид изложеното следва да се приеме, че средствата в размер на 25351,68 лв., за които е прието при ревизията, че са с недоказан произход, са с доказан произход от непреработена животинска продукция. Тези доходи са необлагаеми съгласно чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.) и съгласно действащата редакция на нормата преди изменението й с ДВ, бр. 112/2003 г., за приложение на разпоредбата не е било необходимо лицето да е регистрирано като земеделски производител. Обстоятелството, че тези доходи не са декларирани чрез подаване на годишна данъчна декларация, не променя техния произход нито изключва възможността за приложение на чл. 12, ал. 3 ЗОДФЛ (отм.). За неподаването на декларация лицето може да носи съответна административно-наказателна отговорност, която е различна от отговорността за заплащане на данъци. След като в случая е доказано, че средствата имат произход от реализация на непреработена земеделска продукция, която е освободена от облагане с данък върху дохода, то върху установените доходи не се дължи данък по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.). Като е достигнал до различен извод първоинстанционният съд е постановил решение, което е необосновано и в противоречие материалния закон. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. При този изход на спора не се възлагат разноски, тъй като жалбоподателят не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение