Определение № 1994 от 27.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 861/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Валезов“ ЕООД срещу Протоколно определение №21793 от 29.10.2024 г. на Административен съд София – град (АССГ) по адм. дело №7106/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № ПВУ-СНД-77/11.07.2024 г. на изпълнителния директор на Национален фонд “Култура“ и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи, че със Заповед № ПВУ-СНД-77/11.07.2024 г. на изпълнителния директор на Национален фонд “Култура“, на основание чл. 99, т. 2 АПК, е възобновено производството по издаването на Заповед №СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“, след което същото е отменено като незаконосъобразно. Решението на изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“ съставлява индивидуален административен акт по чл. 104 АПК. Изводът на съда за висящност на производството е неправилен. Налице е произнасяне по същество след възобновяване на производството. Моли съда да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество. Ответникът – изпълнителният директор на Национален фонд „Култура“, чрез процесуален представител, в писмен отговор до съда, оспорва жалбата, моли съда да остави в сила определението на АССГ и претендира присъждането на съдебни разноски. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: За да постанови своя съдебен акт съдът е приел, че оспорената пред него заповед е акт по възобновяване на административното производство по чл. 103, ал. 4 АПК и не подлежи на съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приложима субсидиарно, предвид препращащата норма на чл. 236 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Оспореният съдебен акт е нищожен, тъй като е постановен от незаконен състав. Обжалваният пред първата инстанция акт е общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като с него се отменя общ административен акт. Със заповедта, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, се отменя Заповед №СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“, с която се утвърждават Условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедура BG-RRP-11.015 – Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и кооппродукции в сектора на КТИ“. Отменената заповед е общ административен акт, тъй като с нея се засягат, права и законни интереси на неопределен кръг лица. Съгласно разпоредбата на чл. 182а АПК съдът в производството по оспорване на общ административен акт разглежда делото в състав от трима съдии. В случая, видно от оспореното определение, същото е постановено в закрито заседание в състав: съдия докладчик Адриан Янев. Т.е. нарушена е императивната разпоредба на чл. 182а АПК, която изисква актовете по жалби срещу общи административни актове да се произнасят от тричленен състав на съда. Постановяването на съдебен акт от незаконен състав води до нищожност на акта. Предвид изложеното, следва да бъде прогласена нищожността на Протоколно определение №21793 от 29.10.2024 г. на Административен съд София – град по адм. дело №7106/2024 г. и делото да бъде върнато на същия съд за постановяване на нов съдебен акт от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да вземе предвид, че с оспорения общ административен акт, не само се възобновява производството по утвърждаване на Условията за кандидатстване и условията за изпълнение по процедура BG-RRP-11.015 – Схема за безвъзмездна помощ в четири сесии „Създаване на български продукции и кооппродукции в сектора на КТИ“, но се и отменя Заповед №СНД-ПВУ 30/22.02.2024 г. на изпълнителния директор на Национален фонд „Култура“ по посочената по-горе процедура в т.2 от акта, която част от заповедта има характер на акт по чл.104 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 5 във вр. с чл. 209, т. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение