Решение № 7733 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Ш., чрез пълномощник адв. Т. Патаринска срещу Решение № 14228/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1924/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/14.03.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ – Варна. Изложени са доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, отнасящи се към касационните основания по чл.209, т.3 АПК. Наведените в касационната жалба възражения сочат нарушение на разпоредбата на чл.45б, т.4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, алтернативно постановяване на друго решение по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответната страна – Директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез гл. юрисконсулт И. Костадинова, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и иска оставянето му в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и потвърденото с него разпореждане [номер]/14.03.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Варна, с което на Ж. С. Ш. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО, считано от 15.05.2024 г., пожизнено, в размер на 449,61 лв., съгласно чл. 70, ал. 12 КСО в минимален размер на 523,04 лв., а от 01.07.2024 г. съгласно чл. 10, т. 2 ЗБДОО/2024 г. пенсията е определена в размер от 449,61 лв., съгласно чл. 70, ал. 12 КСО - в минимален размер от 580,57 лв. С цитираното Разпореждане е зачетен осигурителен стаж от II категория труд 07 год. 07 мес. и 04 дни и осигурителен стаж от III категория труд 9 год. 07 мес. и 27 дни. На основание чл. 104 КСО е определен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд, в размер на 19 год. 01 мес. и 25 дни, както и е отчетен осигурителният стаж за право на пенсия, положен в чужбина, в размер на 22 год. 04 мес. 20 дни. Горното разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - Варна, с искане за отмяната му, като се сочи, че същото е издадено, без да е подадено заявление за отпускане на пенсия. Видно от представената административна преписка, производството е започнало, след като на 05.11.2024 г., чрез системата за електронен обмен на социално осигурителната информация (EESSI), от Великобритания са постъпили данни за подадено на 15.05.2024 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ж. Ш.. Чрез системата за електронен обмен е постъпил структуриран електронен документ /СЕД/ Р5000, с който е потвърден придобитият от оспорващия осигурителен стаж в Обединеното кралство за придобиване право на пенсия и изчисляване на нейния размер. От страна на Ж. Ш. са представени документи, удостоверяващи трудов стаж за периода от 1976 г. до 2000 година. Към пенсионната преписка са приложени Удостоверения УП-80, УП-42-119, трудова книжка, военна книжка и осигурителна книжка на заявителя, опис на осигурителен стаж и справка от регистъра на осигурените лица на НОИ за заявителя. С писмо от 11.12.2024 г. от оспорващия са изискани документи за осигурителен стаж обр. УП-3 за периода 23.05.1990 г. – 29.06.1990 г. от ТК „Балкантурист хотели и ресторанти“ гр. Варна, като такива не са били предоставени. От началника на сектор „Осигурителен архив“ е било изискано да изготви удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 от СМК „Нов домостроителен комбинат“ гр. Варна за периода 01.12.1981 г. – 07.12.1984 година. В тази връзка е представено Удостоверение вх. № 2207-03-358#6/23.01.2025 г. В Решение № 2153-03-139 от 28.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Варна се приема, че заявлението подадено във Великобритания се счита за подадено и в България според разпоредбата на чл.45б, т.4 от Регламент (ЕО) №987/2009. Посочено е, че правилно е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и правилно е определен нейният размер. В представените писма от Министерството на труда и пенсиите на Великобритания и от Пенсионна служба № 13 на Великобритания се сочи, че Ж. Ш. е навършил пенсионна възраст на 25.03.2024 г. и има 21 осигурителни години, признати за целите на получаване на държавна пенсия там, като е посочено, че лицето ще получи еднократна пенсия в размер на 279,57 паунда, след което ще получава редовни плащания в размер на 530,88 паунда на всеки 4 седмици. Представени са и извадки от законодателни разпоредби на Великобритания относно правото на пенсиониране. В производството пред Административен съд - Варна е прието заключение по допусната съдебно-икономическа експертиза за установяване на съществени за изхода на спора обстоятелства, което съдът е посочил, че кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, осигурителният стаж на Ж. Ш., превърнат към III категория труд, е в размер на 19 год. 01 мес. 25 дни, а осигурителният стаж във Великобритания е 22 год. 04 мес. 20 дни. Към 25.03.2024 г., когато е навършил 66 години, оспорващият е отговарял на условията за 10 години стаж и 66 години за пенсиониране във Великобритания при зачитане на осигурителния му стаж, положен единствено във Великобритания. Вещото лице дава заключение, че към 15.05.2024 г. Ж. Ш. има навършени изискуемите [възраст], както и нужният осигурителен стаж – 19 год. 01 мес. 25 дни, придобит в България, и 22 год. 04 мес. 05 дни, допълнително придобит във Великобритания, т.е. отговарял е и на изискванията за пенсиониране по българското законодателство - на основание чл. 68, ал. 1 КСО. Изчислен е и размерът на пенсията, която е следвало да бъде отпусната на Ж. Ш. - а именно 240,51 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Въз основа на установеното, съдът е достигнал до верни правни изводи относно неоснователност на първоинстанционната жалба, които се споделят от касационната инстанция. Съобразно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, първоинстанционният съд е назначил съдебно – икономическа експертиза (СИЕ), необходима поради нуждата от специални знания за изясняване на съществени за изхода на делото въпроси. Изводите на първоинстанционния съд са базирани на събраните в хода на съдебното производство доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата без оспорване от страните СИЕ. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилен е изводът на съда относно липсата на основания по чл. 146 АПК за отмяна на процесния административен акт. Необосновани са наведените от касатора твърдения досежно неправилно и разширително тълкуване от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 45б, т. 4 от Регламент (ЕО) 987/2009. От представените по делото доказателства, а именно СЕД Р2000, се установява, че заявлението в Обединеното кралство е подадено на 15.05.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45б, т. 4 от Регламент (ЕО) 987/2009 заявление за пенсия, подадено до институцията на една държава-членка, се счита за заявление до всички други държави-членки, в които съответното лице има осигурителни периоди. Не е спорно между страните, че жалбоподателят има осигурителни периоди в България, съответно подаденото в Обединеното кралство заявление поражда правно задължение за административния орган в България също да го разгледа. Неоснователно е възражението на касатора, че Регламент (ЕО) № 883/2004 не следва да бъде прилаган предвид по-неблагоприятното положение, в което е поставен. Представлявайки източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т. е. съдържащите се в него правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства. В конкретния случай, приложими са Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност (наричан по- долу Регламента) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл.12, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за целите на прилагането на член 6 от Регламента компетентната институция се свързва с институциите на държавите-членки, чието законодателство също се е прилагало спрямо съответното лице, с цел установяване на всички периоди, завършени съгласно тяхното законодателство. Чл.12, § 2 предвижда съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава-членка да се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от Регламента, при условие че тези периоди не съвпадат. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че приложима се явява разпоредбата на чл. 52, § 1, б. „б“ от Регламент № 883/2004, която дава право да се изчисли размера на пенсията на Ж. Ш. като пропорционално обезщетение, като първо се изчислява теоретичният размер на обезщетението, което заинтересованото лице може да претендира, ако всички осигурителни периоди и/или периодите на пребиваване, които са завършени съгласно законодателството на другите държави-членки са били завършени спрямо прилаганото законодателство към датата на отпускане на обезщетението. В случая следва да се подчертае, че в чл.6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди и по-точно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки все едно, че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По този начин за лицето Ж. Ш., което има осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на Кралство Великобритания и на което българският осигурителен стаж не е бил достатъчен за да възникне право на пенсия на основание чл.68, ал.1-2 КСО, то правилно на основание чл.6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е бил взет предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно законодателството на държавата членка Великобритания. В тази връзка, административният орган не е бил задължен да се съобрази с искането на заявителя да прецени правото му на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, тъй като тази разпоредба е алтернативна, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2 КСО, като всяка от хипотезите се прилага при стриктна последователност в зависимост от обективни факти (възраст и осигурителен стаж). Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО установява придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от лица, които поради различни причини не могат да изпълнят изискванията за придобиване на право на пенсия по общия ред, но са навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране, да могат да се пенсионират при наличието на един минимално изискуем придобит действителен осигурителен стаж от 15 години. Разпоредбата предвижда по-облекчени, преференциални условия за пенсиониране, но по отношение на които е поставено условието стажът да бъде действителен, както и да не се извършва превръщане на стаж от първа и втора категория в трета. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание 143, ал. 3 АПК касационният жалбоподател следва да заплати сумата от 102, 26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцента) юрисконсултско възнаграждение, съобразно посоченото в чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с разпоредбата на § 1, т. 6 ДР на АПК, правото на съдебни разноски се следва на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, поради което същите следва да бъдат заплатени на Националния осигурителен институт.