Определение № 524 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2904/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№61245/02.5.2018 г., подадена от В. В. Б., чрез адв. Д. Р., против определение №8322/13.4.2018 г. по гр.д.№7651/2017 г по описа на Софийския градски съд, г.о., II „Д“ въззивен състав, с което по реда на чл.248, ал.1 ГПК частният жалбоподател в настоящото производство е осъден да заплати на адв. С. И. Х. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., във връзка с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 725 лева. Въззивната инстанция е приела, че ищцата и въззиваема пред СГС М. М. М. е била представлявана пред посочения съд от адв. С. Х. безплатно на основание чл.38, ал.1,т 2 ЗАдв., поради което възнаграждението за представителството се дължи директно на адвоката. В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, тъй като не е представен договор за правна помощ между ищцата и пълномощника й и не е налице списък на разноските по чл.80 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответницата по частната жалба М. М. М., посредством процесуалния си представител – адв. С. Х., е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора по чл.276 ГПК намира следното: Частната жалба е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Изводите на Софийския градски съд са правилни относно присъждането на разноски за въззивната инстанция. Неоснователни са оплаквания на частния жалбоподател, тъй като от представените пред първата инстанция пълномощно и договор за правна защита и съдействие се установява, че е уговорена безплатна правна помощ за всички инстанции, на основание чл.38, във връзка с чл.36 ЗАдв., като основанието и предмета на договора съответстват с предмета и основанието по настоящия спор, а като ответник е посочен именно частният жалбоподател. Неоснователно е и оплакването за липса на списък на разноските, тъй като такива не са извършвани реално от ищцата и в трите инстанции поради това, че в договора за правна помощ и съдействие изрично е уговорено приложението на чл.38 от Закона за адвокатурата, и в този случай отпада необходимостта от представяне на списък по смисъла на чл.80 ГПК. Изложеното налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,